Вълшебни думи светят без следа

вдъхновено по и с творбата на Павел Матев (1924 - 2006)

"Ти сън ли си?  Или те има?"
Любовта съм, за да се питам безконечно дали съм "утринна звезда - далечна".
Любовта съм "със близко име". 
Любовта съм, "която свети без следа".
Любовта съм, за да може ту да засвети, ту да изгасне "на моята любов лъча". 
Любовта съм, за да мога ту да "те нарека прекрасна, ту изненадан замълча".
Любовта съм, за да се питам: " Ти сън ли си? Или те има?" 
Любовта съм въпреки въпроса ми безкраен: "Ти сън ли си?" 
Любовта съм без нужда да го кажа с думи.
Любовта съм макар че страхливо питам: "Къде отиваш? Где изчезна надеждата да бъдеш с мен?" 
Любовта съм макар че винаги сърцето е "в тревожна бездна".  
Любовта съм въпреки, че казвам наранено: " Живей в щастливия ти плен!" 
Любовта съм, за да питам без начало и без край: "Мечта ли си? Или те има? Ти огън ли си? Или сън? Или дим?"
"Щом този свят е повторим", от мен сънуван блян, сънуван плен, сънуван лъч, сънувана звезда - любовта съм - неповторимата, незаличимата, ненакърнената, непокътната... "Ти сън ли си? Или те има?