висши, нисши енергии или какво?

Смирението при медитирането е като смирението в спането: както отрицателните така и положителните емоции се укротяват. Как би могло да е възможно отрицателни емоции да се отстранят без да дойдат други такива или положителни такива? В този свят всичко е чифтово.

Отрицателните емоции не се превръщат във висши енергии. Енергията като такава не се степенува, но в главата тя се степенува. Мисленето е ограничено. То дели каквото не е събирано. За него има понятия за висши и за нисши енергии.

Енергията като такава не се трасформира нито пък медитира. Енергията като ограничена форма може да се изпита като трансформация на енергия, която усетно от по-проста би могла да стане по-сложна, по-висша.

Съзнанието к а т о човек със съзнание медитира по естествен, непринуден, безусловен начин. Защо тогава да се медитира с умисъл: Да просветна? Желана медитация може да ме смири, но след нея мога пак да се гневя? Както смирението така и гневът са естествени изпитания, присъщи на двустранния свят на дуалното преживяване. Защо да се стремя към едното добро и да се опитвам безуспешно да му отнемя противоположността? Доброто не съществува без лошото. Обръща се внимание и на двете преживявания, за да не пати човекът със съзнание.

Трансформация се случва само във времения усет за трансформация. Като има някой да стои да енергията си, той иска да я трансформира. Ще медитирам и дано тя да стане по-чиста, по-висша. Дано! Това е деление на нещо, което не е събирано, нещо, което с наричане не се изрича.

Всеки индивид с медитиране може да се трансформира и с него цялото общество се трансформира. Това е религия! 190 страни се събраха в Копенхаген и не се трансформираха. Глобалното мислене не е глобално действие. Въпреки това е медитация, в която нито нещо нито нищо може да се трансформира. Или: "До разкриването на истината времето е неизвестно" казва К.

И като времето остава неизвестно, абсолютно, то и разкриването на истината остава неизвестно, абсолютно. Енергията, истината е непокътната, девствена - сетивно изпитана като трансформираща се, медитираща, подобряваща се.

В света се намирам безкрайно без да се намеря. В света се загубвам без да се загубя. Няма техника нито концепт нито условия, които биха могли да ме доведят до това, което съм безусловно!

Приятно е да се търся знаейки, че никога няма да се намеря. И това е спасението на човека със съзнание - да знае, че търсенето на това, което е той, не спира, а намирането на това, което е той, не става. Е. То не се хваща между диплите на времето и на безвремето. Едно парче от лентата време не ми показва "цялата" лента. Самата лента Е. Самата лента СЪМ.

* * *

Через медитация и напътствията на учител би могло да се унищожи всичко онова, което не съм, се казва в един текст на Nithyananda.

Дори ако би могло да се извади една микроскопична прашинка от космоса, хармонията, непокътността на същественото би ли се разпаднало? Ако егото, азът би се извадил, какво би се случило? Нищо и пак нищо. Егото не е дошло, за да се извади от някъде си. Безграничното нито излиза нито влиза.

Може би това е трансформацията на представата, че нещо е разделено и трябва да се събира пак. Каквото се разделя във време, се събира във време и то до време. Както да се въртя и суча, няма от къде да суча. Нито от учител нито от медитация нито от трансформация… Животът като такъв не се трансформира, не се медитира, не се подгатвя, не се упражнява, не се инсцинира, не се заснимва, не се филмира.

Учител ми казва: Ти си всичко изпитано, но не си в изпитанието. Не се дръж за него! Това е положителната версия. Има един със съзнание, която я създава и кити с ритуали. Мога безкрайно дълго да добавям със сигурността, че няма да усетя абсолютното, което съм в действителност. Възможно ли е да добавям от нещо, от което нещо не се изважда?

Същият учител ми казва: Ти не си това, което си представяш. Не се дръж за него. Трябва с медитация да изгориш всичко, свързано с аза ти. Един път азът изгорен, стоиш пред райските врати, неопетнен като новородено дете. Това е негативната версия. Има пак един със съзнание, който си представя да изгори адът, за да се отърве от егото си. Възможно ли е да изваждам нещо от нещо, към което не се добавя нещо?

Не е събиран буклук през редица животи. Животът е единственото девствено нещо! Той не събира нито буклук нито животи! За горене на нещо, което по естество не може да е нито в абсолютността нито извън абсолютността, няма нито дърва нито клади.

И учителят не може да вади тумори с голи ръце както шаманът привидно го прави. Може ли да се вади нещо или нищо от живота, неподлежащ на време/пространство? И туморът е спонтанно, непосредствено изпитание - абсолютност по естество.

Като казва учителят: Не бягайте от мене, за да не ме пропуснете, той не говори за себе си като личност. От енергията к а т о учител със съзнание самата енергия като такава не може да бяга от самосебе си нито пък се самопропуска.

Ако остана при този единствен учител или гоня вятъра на редица учители, оставам каквото съм - непокътната енергия. На нея не й трябва вяра към някой или нещо нито усърдие в медитация нито отваряне спрямо учител нито изливане на чувства и емоции нито автотрансформиране нито задължение да следва съвети за просветление нито чакане да се случи нещо изключително. Като човек с енергия ми трябват условно безбройно много неща, за да се държа до време на краката си, но нима съм човек с енергия, която е винаги за подобряване или съм това, каквото е самата безусловна енергия, усетно свита на тясно в една временна психиатрична ризница?

Животът е спонтанен, неразсипващ се в мрежата на времената на времето. Той не е нито форма-автомат нито дух нито душа или нито каквото и да е било. И интензивната медитация не помага да се постигне това, каквото е Живот. Неуместно насилие е да се търся, да се намеря, да се опозная, да се зная. Защо да се грижа за неща, които по естествен начин са. Животът е непредвиден. Той няма вид пред един друг вид.

Съзнанието като такова няма качества или некачества. Те са привидни. Те са оформена енергия в мисълта на един аз, но не са самата енергия.

Улавям каквото ми харесва.
Изпускам каквото ненавиждам.
Двете да уловя не е нужно.
Едното не може без другото.
Двете не могат без мене като "аз със съзнание".
"Аз със съзнание" е съзнание като такова, усетно възприето като аз със съзнание, но последното не е представител на това какво Е. Нито е едното нито е другото. Само Е, нехващащо се в мрежата на дуалността.

Писано по постинга "Отърсване от егото част 42" от 06.12.2009 в блога:
http://nithyananda.blog.bg/drugi/2009/12/06/otyrsvane-ot-egoto-chast-42.449438