Днес, неделя, 12.07.2009, при нас слънцето изкача от облачната постеля за по-късо или за по-дълго, но не топли. Лятото в същност все още не идва. Вятърът е много хладен. Не остава на спокойстиве. Твърде свежо е. Дните завършват с дъжд, силна бриза и дори мъгла. Валя и свяг по високото. Пресата пише за лятна почивка, но не върви да се говори за плаж. Сладоледът не идва на мода тези дни.
Птици все още пеят на малките си.
Кукувицата се обажда сутрин.
Косът не остава назад.
Красиви пеперуди във валс по обяд.
Малко го танцуват.
Няма вихри от летящи насекоми.
Няма оси, да строят гнезда
под покрива на къщата...
Но няколко дни тук
оса уби за минути човек...
...Затоплянето на климата задължава и лятото да се нагови по него. Испанското правителство се е загрижило за лозята на страната. Най-голямият винен продуцент в света! Пустинята вече е ‘приплувала‘ Средиземно море. Много слънце. Гроздето зрее бързо. Не стига за качествено вино. Мисли се да качват лозите на по-високото, по склоновете.
В Африка вече градините с боб се местят в планината. Много е горещо за него в полето. Парцелите горе стават все по-малко, кандидатите за тях повече.
Говори се да се измени диетата на суха храна за добитъка. Царевица и леблибия или соя произвежда много газ. Да се замени със зърно и ленено семе.
До 2050 година трябвало да се намали половината на газта, задушаващ Земята.
Как? Всеки мисли, че неговото производство на отрова не е нищо в сравнение с тази на другите. “Аз съм в ред. Да му мислят съседите, дето ме тровят. Пък сега съм и държава в развитие. И аз искам да стигна стандарта на забогатяване като на опадащата Америка, като на Европа, с крехкото здраве. Че те едва се крепят в последните мършави економически месеци, не ме тревожи. Че те произвеждат само повече безработица, също не искам да зная. Богатите почват да обедняват, но искам да съм като тях. Че мога като този или онзи да свърша с бяла риза и оковани ръце в затвора е едно много далечно бъдеще за мене. Сега трупам и искам по-бързо да трупам. Ще мра със световното население от задушаване, но не се отказвам от профита ми.“ ... Каква логика на държавници от страни като Китай, Индия, Бразилия, южна Африка и други кандидати за постигане на грешните грешки на развития Запад!!!!!!!
Не им завиждам. Както и да живея в момента не желая да съм на мястото на когото и да е. Да съм един Обама, един фермър като Буш, един спомен за Майкъл Дже... с миналото му на злоупотреба с деца-момчета, един Федерър с неутолимата му алчност за победа, да съм и другите по четерите краища на земята в добро и в лошо... Не! Не бих желала да разменям с тях.
Но имам мечти. Слънчеви мечти. Мечтая да живея в развитата епоха на безплатната слънчева енергия. Покривът на всяка сграда да е собствения си източник за отопление, осветление и гореща вода. Всяка сграда да се проветрява с канадски канал. Колите да са с електромотори, зареждани от слънчева енергия. Изхабените води да се преработват с помощта на слънцето и пак да тече питейна вода от чешмата.
Биологичните храни да са достъпни и то на изгодни цени за нормалното изхранване на световното население. Те да се разпределят равноправно между всички хора без да се горят за отопление и да се хвърлят в реките.
Мечтая човечеството ‘да схване‘ какво е то по природа. Мечтая да се разбере от всеки, че е само абсолютен Живот с несвърщващ край на релативното изпитание за живот. Мечтая да не се водиме по сляпата вяра: ‘роден за умиране‘ във времената на времето, а ‘да осъзнаеме‘, че сме непокътнатия от стигма Живот. Така разделено погледнато, няма да се осъществи МОЯТА мечта.
Мечтая и слушам как косът пее на това дърво, после пък на другото и се отдалечава от мен. Утопия-мечта! Ах! Спри! На хората не е писано да се бъркат в божите работи... иначи той си пати от многото ум. Както и сега. Помага си да се затрие по-бързо от земята. Дано да не успее!
А колкото до слънчевата ми мечта-звезда. Нея ще преживея. Не като Сайлънс, но ще я приживея. Съзнанието через каквото и да е - остава да се изпитва като съзнание. И само това се брои без да се брои. But following the Sun...