Предадено според думите на Сри Рамана Махарши (30.12.1879 - 14.04.1950)

Р.: - Има една сила, която действува через петте сетива. Как може да отречете тази сила? Тогава трябва да отречете и съществуването ви. Не сте ли дори в съня ви съществуващ, когато не усещате тялото си? Същото Аз е и сега налично. *За това подтвърждаваме нашето съществуване, независимо дали едно тяло е чувствено или не. Трябва да е нещо, което овъзможава работата на сетивата. Като кажете, че тази на всичко основноположна единност не се разпознава, подтвърждавате ли тази единност? Вие казвате, че няма второ, което тази единност да разпознае.

Всички тези дискусии са с целта да се освободиме от незнанието. А това е въпрос на зрелост, на способност. Като това се осъществи, всичко се изяснява.

-Въпрос: Може ли върховната милост да насърчи една такава способност на търсещия?
Р.: - Оставете това на Него. Предайте се без задръжки. Едно от двете трябва да се случи. Или Вие се предавате, понеже прозрявате Вашата неспособност, но се нуждаете от Върховната Власт да Ви помогне; или стигате до извора и се сливате със Самосебието. В двата случая се отървавате от страданието. Господ не напуска никой, който му се сложи в ръцете.

-Въпрос: - Как се държи разумът след предаването?
Р.: Разумът задава ли този въпрос, след като се е предал? .......

По-късно Р. казва: Разумът е само едно отражение на Самосебието, който се изразява в будна състояние. В дълбокия сън не разказвате чий син сте и подобни. Щом се събудите, настоявате да сте този и този, разпознавате света итн. Светът (lokay според "lokyate iti lokay")е само това, което се забелязва. Към кого принадлежи окото, което го вижда? То принадлежи на азът, който периодично изгрява и залязва. Вие обаче сте винаги присъстващи. Така Това, което е извъд "азът", е Съзнанието, е Самосебието.

В дълбокия сън разумът само се гмурва. А каквото се гмурва, може и да изплува. Това се отнася и за медитацията. Целта е разумът "да се заличи", а не да е в laya, тоест в състоянието на гмурване. Има хора, които векове и векове са в samadhi, но се връщат със същите мисли. Това не е заличаване на разума. Това заличаване се състои в това, той да не се признае като едно от Самосебието отделно нещо. Също и сега разумът не е. Разпознайте това обстоятелство. В ежедневието всички занимания са автоматични. Разпознайте, че разумът който привидно Ви кара да сте делови, в действителност не е. Той е именно само едно заблуждение, което изплува от Самосебието. Това е методата как разумът се заличава. ...........

-Въпрос: - Какво е разликата между медитация и разсейване?
Р.: - Няма разлика. Има ли мисли, тогава е разсейване. Няма ли мисли, тогава е медитация. Медитация е обаче само едно упражнение в сравнение с истинското състояние на миросъмие.

-Въпрос: - Как се упражнява медитация?
Р.: - Не мислете.

-Въпрос: - Как тогава да се съчетат работа и медитация?
Р.: - "Кой е работещият?" е въпроса, който трябва да се постави от този, който работи. Вие сте винаги Самосебието, а не разумът. Разумът е, който поставя такива проблеми. Работата се върши само в присъствието на Самосебието. Тя не пречи на осъществяването на действителността. Неспокойствието идва само от неправилната идентификация на работещия. Тази заблуда трябва да напуснете. ....

*забележка: Като на пример след спане: "Ммм... много сладко спах."

П.П. Работникът е само извръшителя на работата. Абсолютният работещ е. Но той не е нито в работникът нито в работата. Виж.