"Aз не разбрах едно."

или: Страданието държи влага, докато човекът се въргаля в представите си да е една смъртна личност.

Това, Простото, Животът, не се подминава. Без него не можеме да усещаме, нещо като живот. Единични хора не са стигнали до него. Никой не стига до него, никой не се подминава, защото всеки е Живота, Простото. Животът "сътворява" чудеса без да го прави. Човекът не е Твореца, а едно чудо от представите му за чудеса.

Не сме зле. Много сме добре дори. Творецът не прави грешки. Човекът вижда грешки, но той не може да е грешка. Човекът е в грешка, мислейки че греши като човек. Да се мисля за човек или да осъзная, че съм Твореца, Простото, Живота, е голяма разлика, която и прави цялата разлика.

Толкова Простото не може да се разбере от никого. Нито от малкото "разбрали", нито от многото неразбрали. Животът, Абсолютното, не може самия себе си да се изпревари и види как изглежда, какво е. Това е никога неразгадаемата *тайна-загадка. Elaborate lives

*отвори на клипа рубриката 'plus infos'