медитация върху третото око

Може да се медитира само върху това, което си представям да е истината или любовта или господ итн. Истината не медитира върху истината. Не се медитира върху истината. Без второ, няма първо.

Третото око е първото най-чисто аз, първият най-чист усет за аз, следван от "аз съм", след което е "аз съм света". Първо тук мога да говоря за лично съзнание. Оттук пък поемам преди заспиването пътя през космическото "аз съм" към светлината, към аз, който се нарича също третото око. Или при нас: през Йезус се постига господ-бащата.

Преди представата за усета на аз като третото око, съм. Затова и привидният усет за идване и отиване на един аз.

Дори без предумишлена медитация може да се усети, че съм светлина, че съм празнота без посока и без цел, че съм само наблюдател. Но това не е това, което съм по същност.

Ако го вярвам че е така, оставам (привидно) смъртна, защото привидното деление не е деление.

Усетът за страдание не мога да премахна, но зная абсолютно, че не съм усетът страдание макар че страдам КАТО живот преживяващо същество. И това е медитация без умишление, макар че тя не ме води към това, което не мога да не съм. Виж!