"Сложи живот в годините си, а не години в живота си."

Следващият текст е вдъхновен от сатсанга с Paramahamsa Nithyananda


Всеки планува живота си с дадената му интелигенция на разум. Кога какво да прави. Как да го прави. Защо да го прави. Всеко нещо се планува и се набелязва като предвидено за правене утре, в други ден. Никоя дейност не се оставя на произвола на случайността. Планува се яко.

Ителигенцията на цялото, на това, което е разума, е по-голяма от интелигенцията на разума. Не е нужно да се планува напълно логично, точно. Дори най-изтънченият план не е точен при изпълнението му, защото не плануваме какво планува по-голямата интелигенция. Разумът не може да запланува спонтаността на жизнената енергия.

Спонтаността ú ни дава възможността да се чувствувате жизнени. Жизненост е. Ако се живее в чисто начертаните и усърдно подредени квадрачета на плануваното, съм във всеки случай умрял човек, труп. Всичко съм измислил и присметнал. Не оставям нищо на случайността. Мене не може да ме удари гръм от непреведливост. Но така не правя нищо ново.

Има хора, които мислят, че животът е труден да се живее така както дойде. Обратното е случая. Голяма сладост е да се живее без всичко да е планувано, обмислено до последната запетайка. Да се живее спонтанно, не е жертвуване на време или на каквото да е. Не е трудно да се живее спонтанно. Напротив. Удоволствие е да съм в това, което правя в момента. Не е обходимо да си представям какво е било, какво ще бъде. Не е обходимо да си представям как другите правят или пък те да си представят как аз правя. Представата за нещо не е голямата цел. Представата за нещо е голяма мъка. Да се живее в момента е спокойствие, мир, жизненост.

С риска на всеки момент съм непрекъснато жив. Да оцелея е различно от това, да съм жив. Хора, които търсят да живеят в сигурност, искат да оцелеят, искат да не умрат. Искат да врътнат ключа на живота си както се врътва ключ на сейф, и се мислят в сигурност. Животът за оцеляване, е живот под ключ. Интензивният живот е да си жив, да използуваш всички енергии, които извират в тебе. Всички чакри са отворени и енергията тече през тебе. Няма запречки в течението на енергията - прана - дишаш с пълни гърди. В силата на живота си. Дишаш, жив си, на пълно си в момента. Обикновено ние живееме в енергията на първата, червената, сексуалната чакра и в енергията на втората, оранжовата чакра, отнасяща се до взаимоотношения, бруталност, основни емоционални нужди, удоволствие. Преди раждането няма чакри. В утробата ти взимаш енергии от долните чакри на майка си, за да дишаш. Праната е оттам.Това е изворът на дишане, прана, за да се оцелее.

Като роден не става дума за оцеляване. Става дума за оптималното използуване на енергиите от седемте чакри. Става дума да съм жив, да живея с живост, енергетично. Луксус и удобство убива живота. Ставам. В банята. Обличане. Закуска. В колата. В бюрото - всяко направено нещо от мене е чисто, ясно, обмислено. Така организиран нямам нужда да съм жив - от бебе до ден днешен - всичко е организирано, механизирано. Няма нужда да се мисли сутрин дали да завия на дясно или на ляво от спалнята към банята. Всяко движение е автоматизирано. Тялото е свикнало да минава винаги по същия път. То познава следите си по пътя от сутрин до вечер. Но така с всяка крачка, с всяка дейност, точно пресметната не се живее. Това е една автоматизирана рутина. В нея не е нужно да съм жив. Достатъчно е да съм автомат.

Но ако живея според оптималното течение на енергията, животът ми е една поредица от моменти, от живот така че аз чувствувам пълнота в това, което правя. Изблик от моменти е. Така аз живея повече от колкото бих могъл. Чувствувам се дълго живящ.

Ако се живее в момента на дейност, с леко сърце, с щедрост, без умислие, чувствува се, че се живее от много дълго време. Само със спомените да се живее, не е дългократно живеене. Това е живот за години. А пълноценият живот, животът без задръжки и условия, са години за живот. Внеси живот в годините си,
а не години в живота си. С години в живота ми, съм на нивото на спомените по миналото. Въртя се като във водовъртеж. Нямам желание за повече изживявания.

И това е неудовлетворение за тялото. То е объркано. В този случай всеки момент е объркване за него. Пита: да оцелея ли или да живея? Оцеляване не е достатъчно. Това е рутина. Прави нещо, без да мислиш за парите. Прави нещо без страх. "Do not plan everything in your life"