И продължават деня

Свежо ухаеща излиза от банята.

В този момент вратата се отваря в първия етаж. Както винаги той влиза в правелния миг. Не трябва да го котка, пухкавата котка. Вече усмихната чака го на стълбата. С щастлив поглед той я изкачва. Спира се. Тя протяга ръце. Побира го в себе си. Не отказва на ласките й...

Шеговито му казва: О, Ромео, мой Ромео. Отвръща ú: А, не. Тяхната история с раздор на рода не е наша. Бисерите в очите им не изгасват... И продължават деня гъвкаво като на котешки лапи.

Romeo and Julia life?