Да се търсиш, без да се намериш

Нито с говорене, нито с мислене се постига каквото си по природа. Как може да се постигне нещо, което е, е, е - без условия и въпроси?

С условия не се постига каквото не се хваща в рамките на условността. С четене и говорене и мълчание и писане, не се постига това, което е Съзнанието. Представата за съзнание е медитация на съзнанието като М. като А. като О. итн.

Само непосредственото схващане води до изясняването, че не си, че не съм като човек това, което си представям да съм - човек.

Като камък, като животно, като дърво, като Вселената и като човек съм съзнанието, но то не може да каже через човека, какво е това, наречено съзнание макар че има разум в сравнение с други форми.

Разумът не побира това, което е без граници, без име, без определение - това, което е Съзнание. Няма нищо извън това, което се нарича Съзнание. Разумът не може да го назове. Не може да го разпознае.

Да се търсиш, без да се намериш, е най-естественото нещо на света. То не е идея. Естествено е. Като прозрееш, че не си това, което мислиш да си, спираш да вярваш, че си този земен човек с край. "Разбираш" изведнаж, че си съзнание, само съзнание във формата на човек - съзнание, което не може да свърши, защото не е започнало. С това прозрение е края на смъртта, не като изпитание, а като понятие. Това е постижение на всеки от нас - разбирането, че не се постига, каквото е, е, е.

По-далече не може нито ти нито аз, нито който и да е бил учител да стигне в "изследванията" по самосебе си.

Всички и всичко търси, да се намери. Така че дори и най-простото същество, най-невежият човек е на път да се търси. Всяка дейност е медитация на съзнанието. Няма човеци. Съзнанието е като човек или като друга форма. "I am seeking for me".