Пред тях

Има една невидима бариера между него и нея, изградена с много усърдие. Строенето ú е започнало още в крехката възраст на него и на нея. "Да строим усърдно, за да не страдат децата ни", казват неговите родители, нейните също. "Трябва да се внимава с жените." От другата страна се вика: "Трябва да се внимава с мъжете." По между тези фронтове той и тя. Само за тяхно добро предаваме каквото се е предавало от тъмнините на времената. Мъжът е враг за жената. Жената е враг за мъжа. "Внимавай. Не се предавай в неговите ненаситни ръце без задръжки." "Внимавай. Не се предавай на прелъстяването й, влачещи те в мораста на страстта и нещастието."

Притуръйки на страха още повече страх, той и тя продължават от самосебе си да укрепват още по-усърдно бариерата. Както им е препоръчано още от детски крака, не се предават. Може пък да държи.

Секс, но не всеки път зачеване на бъдеще. Към страха се притуря и чувства за вина. "Ако искам повече, тя ще ме отблъсне." "Ако му позволя повече, какво ли мисли за мене?" Недоверие се добавя. "Дали съм достатъчен за нея?" "Дали той ме намира привлекателна или ще ме отблъсне заради друга?" С несигурност и въпроси в главата връзката се гради. "Да не я нараня." "Да не го оскърбя." Всеки пази за себе си изводи, все още извиращи от наковани думи в главата, от чути тъпотии по това под колана, от клишета как да се прави, от пошушнато, но изпитано само във фантазията на препоръчеля.

В тази, от предрасъдъци и разсъдици станала тежка бариера се настанява и напрежението между него и нея. "Дали изпускам нещо с тази жена?" "Дали изпускам нещо с този мъж?" Съмнението и то се опитва да стабилизира фантома. "Дали пък бих могъл да опитам нещо 'забранено'?" "Дали пък да посмея да му предложа нещо, което не е в списъка на 'позволеното'?" Църквата не е пред вратата. Майка и баща не се появяват пред постелята. Не. Не. За друг път. Не сега.

Но странно. Страхът иска да слезне от бариерата. Опасността го дърпа обратно. "Или всички заедно я срухваме, или никой от нас не мърда от мястото си." Една невидима борба тихомълком се пригатвя, но до битка не се стига.

Битката е зад него, зад нея. Страх, задръжки, срам, гризене на съвеста, стериотипи и други придружители падам с взлом и трясък като улучени от гръм. Невидимото чудовище между него и нея - само прах и пепел.

Без пречки, схватката за и против се отменя. Отпада гоненето на плячката му. Лова ú също. До приговянето ú за консумация не се стига. Строене на златен кафез не се поръчва. Вековната идея под ключ да се държи уловеното се забравя.

Тя да го привлича с назубрени маниери, с подражавано кълчене на снагата, с изписана красота, със суетно държане, с копирани пози на звездички, с литри от евтин парфюм върху нея - товааааааааа загуби актуалност като клопка за него.

За първи път той я посреща като мъж без сянката на условности на семейсто, религия и общество. За първи път тя го посреща като жена без предрасъдъците "Не се дръж като уличница с него!"

Вълните на тормоз и терор утихват. Изведнаж да се постигне една точкова цел и с нея в леглото, не е петилетен план. За нея усилието да е винаги на ниво и нова, не я придружава. Отприщване на усети и желания. Признания на фантазии и представи. Откриване на дълбоко заключени тайни за него към нея, за нея към него. Любене между две същества, обичащи любенето, без предписания, без блуждаещи вампири между него и нея и преди всичко без страх.

Разсъблича я. С дрехите падат и мислите ú: ще бъде ли? Разсъблича го. С дрехите падат и мислите му: Ще бъде ли? Пред тях е дълъг път от непорочно любене, с обич в сърцата и с жар в телата.

Какво става ли? Като не вкарвам миналото в момента сега, бъдещето не стига миналото в момента сега.

There is a great space between you and me, heaven has opened and now it can't be closed to us.