Казано по казано

- ... "когато се завръщаме в настоящето, ние изпитваме удоволствие". *nithyananda
Както удоволствието така и болките имат правото да дойдат в настоящето. Имат право и да си заминат. Неотминаващият момент не е настоящето тука и сега. Последното е част от времето.

- "Лидерството е просто съзнателен избор, направен от човек ..." nithyananda
Не човекът, а съзнанието через човека "избира" среда и ситуация. Като се осъзнае това обстоятелство, тепърва тогава интуитивно идват "правилните думи и действия." Азът, човекът с разумното мислене остават на заден план. Спонтанно течащите думи не идват от мислени конструкти, за да се осъществят поставени цели или да пазя лицето ми пред другите. Дори съзнателен избор не идва от мене, аз, ах така умната. Кой може да каже, че става каквото си е намислил? Мисленото не се осъществява както искам. Тоталността на обстоятелствата е резултаът на направеното, ненаправено от мене самата - "правена".

Човек и съзнание не са едно и също нещо. Круши и ябълки не се бъркат. Но круши и ябълки по естество са еднакви - плодове. Тогава не се говори повече за круши и ябълки. Плодове са.

А като ги ям, няма смисъл от назоваване. Ям. Като ям също няма смисъл на мене да си казвам или да казвам на друг, че ям. Другият вижда. Не е обходимо да пита какво правя. Ако ме пита на телефона: Какво правиш? отговорът не би бил: "ям", а говоря с тебе. Защо пита какво правя? Знае, че слушам какво ми казва.

В посредствеността е на преден план макар, че в малко случаи е нужно да се казва какво става. Има хора с речник от две хиляди думи. Използува за всекидневното важно има няма 400, 600 думи и се разбира. Като описвам, ми трябва посредствеността на думите. С тях обаче не изразявам непосредствеността.

Непосредственото няма нужда от посредствие на думи. Думите се опитват да го теглят в посредственото. Става нещо от втора ръка - посредствено, описано, невярно.

- "Казвам им: няма нужда да се отказвате от нищо. Просто отставете това което нямате. Това е достатъчно. Живейте с това което имате. Оставете това което нямате." nithyananda

Това важи за всички области на житието. В този смисъл ВЪПРЕКИ НАС Животът не идва когато ни скимне, не си отива, когато му заповядаме. Животът не се упражнява, за да е Живот. С добавяне, с изваждане не изменяме това, което е Живот.

*Виж