Гардеробът на черната Девица, в монастира на Айнсиделн в Швейцария, се пази в сейфа на църквата му, под ключ. Състои се от 27 дрехи, съответните бижута, була и курони за нея и детето в ръцете й. Най-старата й дреха е правена 1685 година, най-новата е шита преди две години. За миналата Коледа Девицата е била в роклята от кантон Ури - 274 години стар брокат на цветя за нея, бродирана със златни и сребърни нижки. Първата й рокля е била дарена от една жителка на Айнсиделн, през 1577 година.
За тази фигура на Дева Мария се говори още през 1466 година.Тя в същност е издялана от дърво, което с времето е потъмняло. След неуспешни опити то да се държи светло, това, което се вижда от него, в 18-ти век е боядисано черно. Проблемите са разрешени.
Черната Девица на Einsiedeln е най-известната статуя на божията майка в тази изключително китна страна. От двадесет години насам, тя се преоблича преди всеки религиозен празник само от същия монах, бенедектинстият брат Геролд, асестиран от брат Алфонс и то винаги при затворена църква. Снимки от разсъблечената Девица не се правят макар че майсторът е я издялал с полà.
15 до 20 пъти в годината се повтаря смяната на тоалет. На пример: за петдесетница дрехата й е червена, за четерите седмици преди Коледа е виолетова, за Коледа и Великден е бяла. Най-трудното е да й се окачат обиците, за което трябват сръчни пръсти. Да не се сложи кроната й на обратно...
Да се разсъблича и облича тази фигура не е лесна работа и за душата... Еротиката на женствената тайна не може да се отрече... Пък и така близко до "лицето" на божията майка брат Геролд не пропуска да й изпраща и спешни молитви...
1. п.п. по текст, публикуван на 21.12.2008 в NZZ.
2. п.п. Нито Дева Мария нито Господ ги питат дали са добре или зле, дали са гладни или жадни, дали се радват или тъжат. Те не се питат. Но се иска и иска от тях да дадат, да простят, да затворят очите и ушите пред греха на този, който се мисли да е това, което не е.