ако бях се родил на друго място щях да съм герой,

Героят е един - навсякъде и никъде. Остани там където си. Това е героизма на героя. Където е той, е героизъм.

Не мога да не съм и не мога като 'аз съм Вселената' да не съм. Представата - един път голям(а), друг път малък, малка, един път звезда, друг път прашинка, един път без завис, друг път със завис и прочеи, не може да се премахне.

Не може колелото да се спре, за да слезна, аз разбралата и избраната от него и се възкача при звездите.Частичното знание не е това, което е знанието по себе си. Зная абсолютно. И понеже е така "ме допира" доброто и лошото - представата да съм нещо или нищо и то без избор. Остава това, което не е дошло - доброто И лошото, извеството И неизвеството, малкото И голямото... и не мога да не съм каквото е. То не се тренира, не се оттренира.

виж: - "Да изберем пътя на "различните" или да бъдем част от Млечния път:...