Сега съм пръснат на сто места.

"Сега съм пръснат на сто места", ми пише той. Съзнанието, в която и да е форма, е на неброими места. Има ли място за това, което е съзнанието? Има ли това, което е съзнанието място? Може ли то да е разпръснато като не е събирано?

Чувството за разпръснато, за несъбрано не е това, което не е нито разпръснато, нито събрано.

В действителност мога ли да бъда на сто места и не в момента, неподлежаща на време и място? Или моментът е това, което неподлежи на делението във време и пространство?