Успех в неуспеха

Тренинг на български значи упражняване, достигане на едно желание с упражнения. С упражняване може да се развият способности, да се усъвършенствуват дарби. Със сътветни упражнения се надявам да спечеля някъде медал, пари, слава, да подобря държанието ми, да се саморазвия, да стана каквото не съм, да стана каквото съм.

Сещам се за хора след катастрофа, които в много случаи със съответните упражнения добиват способността си на движение или на говорене или... Възможно ли е с тренинг да постигна нещо трайно, жизноспособно?

Сещам се и за онзи траги-комичен случай, в който с упражняване се случи точно обратното на очакваното. Като двойка ходят дълго време при психолог. Упражняват се да се понасят и спасят взаимния им живот. Психоложката пише книга по опита ú с тях като двойка. Двамата са пример за успешна терапия-тренинг. Жената пише практически половината от книгата. Психоложката я издава на пазара. Само няколко месеца след края на терапията двойката се разпада по невъзможност на взаимоотношенията им. Дори се разведоха и всеки намери съответната си половинка. А книгата се чете може би от много разкаяни, които вярват че и те биха могли да си намерят пак щастието с нея, с него - без да знаят истинската история на успешното упражняване, завършило с фиаско.

Питам се и за многото космонавти. Тренират се до припадък. Да могат. Да се справят с непривичните условия на дейстие и пребиваване извън земната сфера. Какво е останало от тази интинзивност на упражняване с упражнения? Могат ли още? Какви увреди са останали от тренинга им?

Професионален певец. Само с много упражняване се държи гласът му на ниво. Спре ли тренирането, няма глас, няма сцена. Не по-друго и за един танцьор. Без упражняване кой знае, че той е танцьор?

А колко усърдие и повтаряне е нужно в упражняването на учене на инструмент, на език, на професия, на занаят? Първите седем години упражнявам детето да е така както го искам за мене, за семейството, за рода, за обществото. Меся го като тесто по мой начин, по мой маниер и после се чудя на какво прилича. На 12 - 14 години ми се изплъзва от ръцете. Тренировката не успя. Лоша работа, лош резултат?!

И тука се сещам за онова претренирано момиче, изплънало се от наложеното му упражняване. Ибяга буквално от тренировкта и самó се управи до такава степен, че днес е в разцвета на годините си със семейсто, отлична работа и добре опаричено в уредената чужбина.

Тренировката ме подгатвя за една определена, сложена в бъдещото цел. Няма сигурност дали тази цел ще се достигне. И тука се сещам за най-голямата китайска надежда по бягане в олимпиадата '08. Непредвиденото не се пред-види. Непредвиденото победи, непредвидено за треньорите на младия мъж.

Обстоятелствата на момента са тоталността на това, което е в момента. Те са реалното в момента, без да питат един треньор: позволяваш ли или не? Никой треньор, никоя подготовка може да пред-види какво е живота. Животът е нещо живо, което не се подчинява на усета на мъртвото-живо. За живота няма треньор. Животът не се подгатвя, за да е живот. Животът няма предварително начертана посока. Извън животът няма някой, който да знае какво е живота и да тренира други извън живота за живота. Животът не се учи, не се гласи, не се упражнява. Животът не се води като куче на каишка.

Този, който от сърце професионално или самоуко помага на други да се води усещането на живот по-добре, по-успешно, по- и по- и по- след години по принуждение е разочарован от дейността си. Равносметката му е: Успехът заглъхва, губи се, умира. Успехът е неуспех. С успех стигнат неуспех. Само неуспех може да е успех. Единственото вярно в невярното е, че този благомислещ помощник е упражнявал с упражняващите една професия с упражнения, за да печели пре-живяването си на тази Земя.

Това е изтегленото билетче на така наречения от човека човек. То не е предимство или недостатък. Такава е играта. Нищо не може да се измени, защото нищо не е променено. По природа тренировката не постига това, което е - ЖИВОТЪТ.