На масата, в тоалетната ...

... нямат нищо общо на пръв поглед.

На масата ми се пълнят очите от пищно сервираните ястия. Обонянието ми е зашеметено от аромата на предложеното. Искам да открия тайната им. Искам да науча от готвача, от готвачката как е сътворил(а) този букет от ..., а небцето е възхитено от хармонията на менюто. Удоволствие е. Добър апетит. На здраве.

Към дискретното дъвчене се притурват кратки, нищо неказващи разговори. Смях ги съпровожда. Комплименти текат към домакините... Тортата, домашно производство рабира се, се следва от най-ароматното етиопско кафе, придружено от най-финния френски коняк... Кубански пури се запалват...

Блюдата са изпразнени. Чиниите са с неапетитни, неразличаващи се един от друг остатъци от нещо. Чаши, бутилки се гледат с празни погледи. Масата е като поле след битка. Покривката окапана като след първата любовна нощ.

Стомасите са пълни, по-скоро препълнени. От устата, от носа, от кожата, от дрехите мириши на човек. Потта няма нищо от аромата на прибавките... Вкусява се на чесън, на червен лук, на не зная какво ...

... Човекът е един маркуч. Каквото е влезнало през горната дупка с желание и наслада иска да излезне през долната дупка с желание и наслада... Две различни помещения, но същото желание и наслада на действие. Едното ме съблазнява с мириса си преди задоволението, другото ме отблъзква с мириса си след задоволението... Необходимо ми е. От едното и от другото имам нужда. По нужда пълня от горе, по нужда изпразвам от долу. Зависим(а) съм от тях...

Тоалетната и трапезарията/кухня, най-често употребяваните помещения от човека, не са в конкуренция. Може ли едното без другото? Защо да ме отвръщява едното като не мога без другото?