Живот с разбиране и живот без разбиране

Ако водя материален живот, страдам в незнанието ми какво е това, каквото е Живот. Ако водя духовен живот, не страдам но пак не разбирам това, каквото е Живот.

Така нареченият сетивен живот е страдание със страдание и без страдание. Като усетно разбирам, не разбирам какво съм аз. Като усетно не разбирам, не разбирам какво съм аз.

Каквото и да е за разбиране или за неразбиране, това, каквото съм по природа не е за разбиране с усетно разбиране и с усетно неразбиране. Животът не разбира Живота.

Буда живот и буджи живот са само усетна представа на това, каквото привидно си представя да е като Буда или като буджи или като Млечния път или като подземна пещера.

Това каквото Е, не може да се чувствува от една съмност, а съмността не може да знае, какво е това, каквото Е. Това, каквото е Живота, не се цели самия себе си - Живота. Няма и кой да цели това, каквото е Живота.

Това, каквото е Животът си представя привидно да е усетен живот. Това, каквото е Живота търси като усетен живот да разбере какво е това Живота. Животът търси да намери Живота. Успех няма.

Търсенето не е започвало и няма да спре. Като съм във всекидневната, искам да съм навън. Като съм навън, искам да съм на друго място. Като съм на друго място, искам да съм на Луната. Не може да се наслаждава това, което не е това, каквото е Живота. Не мога като съмност да влезна в това, каквото е Живот и да му се наслаждавам. Това, каквото е Живот не се наслаждава на Живота и въпреки това е това, каквото е Живот.

Съзнанието непрекъснато се пита какво е това Съзнание и непрекъснато се изпитва дали е това, което седи на сочна полянка или това, което седи под дърво на сянка. Неспира да мени ‘мнението си‘, да мени ‘желанията си‘. Напълно естествено е.