Тревоги

Всеки избор е тревога. Като избирам, се тревожа, дали избрах правилно. Мнението ми е, че е добре. Доволна съм. Но с мнението ми има и едно съмнение. То ме гризе. За да не се тревожа, не избирам. Избирам да не избирам и се тревожа дали неизборът е правелният избор.

Постояното е ‘нито избирам нито неизбирам‘ - без главоболие, без тревоги, без борба. Спокойно е. С моя избор за избор и с моя избор за без избор, като не е започвало да се избира, виж как не се свършва бирата. Ври и никога непрекипява. Но като мога пак да избирам, се тревожа, че не мога да избирам ‘нито избирам нито неизбирам‘.

Оставям да е избора на Сърцето: ‘нито избирам нито неизбирам‘. Преставам да се тровя с тревоги когато избирам да избирам без избор или когато не избирам да избирам с избор. Най-лестото е. И без моята намеса е избор на избор или на неизбор.

Във всеки случай се избирам мене самата. Има тежки милиарди от милиарди на милиарди изражения, но съзнанието остава сигурен самоизбор за самото себе си.