Човекът няма шанс

Това, каквото е Бог не е представата за бог. Духът на представата бог също не е това, каквото е Бог. Индивидът в света също не е това, каквото е Бог. Отделните аз-състояния не са това, каквото е.

Това, каквото е Бог не е ‘аз съм Бог‘. Това, каквото е Бог не е в представата Бог. Дори с мозък няма представа в мозъка какво виждат очите. Дори представата бог не може да е над мене. Това, каквото е Съзнание си представя да е усетен бог. Как съзнанието да има посоки и точки на място? Съзнанието ‘гледа‘ непрекъснато през различни форми.

Природата на представата за бог, природата на представата за духа на бога и природата на представата за индивида в света е това, каквото е Бог.

И това, каквото е Бог е също една представа!!!

Не може да се говори директно за това, каквото е. В това, каквото е, нито се влиза нито се излиза. Възможно е само да се представя като представа, но То самото не може да си представя какво е това То.

Индивидът в света може да стане временно духа на бога - това ‘едно‘, което се проповяда на световно равнище като просветление. Но то не е това каквото е То.

Пишеш още: “И все пак егото не се губи в будността, сънуването и дълбокия сън, защото реалността, в която сме е неизразима, но налична.“

Казваш “и дълбокия сън“. Той е също сън като всеки сън в самата представа за съзнание, но и той не е това, каквото е Съня. Това, каквото е Съзнанието не спи нито е будно. За тези усети трябва една аз-съмност.

В дълбокото-дълбокото спане (израз на Рамата) няма повече аз-реалност, а само това, каквото е. Азът или разумът по природа е това, каквото е Азът или Разумът.

Няма теория, която би могла да каже нещо за това, което е винаги отворено, но в което не се влиза с представата за него.

Съзнанието не винаги е имало физически мозък. И днес е така. Къде е мозъкът на едноклетката? И въпреки това, това, каквото е Съзнание-Съзнание остава, макар че има усет за идване и отиване на формите. Формата като такава не си е ходила, за да дойде.

Най-много ми харесва, че това, каквото е - Съзнание-Съзнание не може да се гради, защото никога не е рушено; не може да се развива, защото никога не е завивано.

Човекът няма шанс да измени това, каквото е Човек.
Съзнанието може количествено да се мени, погледнато представно, но няма шанс да измени качеството на това, каквото е Съзнание.