Възкръстна!

Това, каквото е Съмност, привидно си рисува да е дявола. Въобразява си да е усетна съмност. Взима се за нея: “Аз съм И. Как може да се каже, че не съм? Разбира се, че съм. Ето ме тук, от кръв в плът.“ Забравя привидно, че е това каквото е в действителност - Съмност. Не си спомня усетно, че е това, каквото е - Съмност. 

Дяволът-съмност И. става всяка сутрин от леглото и твори както рай така и ад на земята. В това си занимание тя е безпогрешна. С учене, с изследване, с анализиране, с тренировка, с търсене в красиво и грозно, с духовни упражнения, с подражаване, с копнеж за просветление, със семейни драми, със змийски или ангелски език, с всесъзможни нюанси на война и мир, с бани от лъжа и от истина, с летяща или влачеща се вяра, с наежена надежда във вярата, с по-големи от Хималаите обществени проблеми, тя се стреми искрено да намери пълноцеността на това, каквото е Съмността. 

От сутрин до вечер това, каквото е Съмността, привидно събудила се като усетна съмност, гони това, каквото е - Съмността. Събудила се като дявол-съмност за градене на добро и зло, или заспала като войствувала с неуспех съмност, Съмността Е. 

Съмността не сънува Съмността. Това, каквото е Съмността никога не се е напускала за някаква сън-подобна авантюра извън нея с нея самата, за да може да се събере със самата себе си - Съмността. ТЯ никога не се е губила, за да се намери като изживяваща съмност в един привиден свят на действителност. 

Това, каквото е Съмност не възкръства, но като съмност може да се случи. Възкръстна! Въз кръстта аз-съмността преодоля кръстта. Възкръстна кръстта и остана на него закована. От кръстта няма слизане, защото съмността никога не е разкръствана. И това е възкръстването. 

Не е зор и грижа за деня, а ‘зората на деня‘. Крепостта на съмността рухна в самата себе си като разбра, че тя никога не е строена. Остава това, каквото е Съмност - макар изпитание за разкръстване - нито кована на кръст, нито разкована от кръст. 

От сутрин до вечер да се бърка в
раната, боли или не боли, сън е. Будно да е пламъчето, че каквото Е, пред-извиква несънувания сън на съмност.