“когато Съществото ти съзрее, Злато ще съзрее“

Проблемът е, че и със съзряването се съзрява само представата за Злато. Това, каквото е Злато не е в представата за злато.

Не мога да се гмурна в Златото, за да разбера какво е Злато. И ако би било възможно, не оставам това, което се е гмурнало в Златото, а съм това каквото е Злато и няма повече един аз, който да разбере какво е това, каквото е Злато.

С представи не се схваща това, каквото си представя да е усетна представа. Това каквото Е, не се съзира нито от самосебе си нито от някой, който не би могъл нито да е в него нито извън него.