на пръсти в истината

Раздаваш бележки като в училището. Тука малкото годни и готени жени, там многото идиотки дето нищо не схващат. Никога не е рано да почнеш да се питаш, от кога годните стават негодни, а готените стават неготени.

Ако си това на снимката, по-скоро ми се струваш като едно чудовище-жена от филмите на F. Fellini - идеалната прожекция за мъжете, независимо дали в твоите очи те са достойни за твоето тяло или не.

Ти си в добри ръце. Другите за себе си са също в добри ръце, макар че те не ти допадат. Има дори и мъже, на които не допадаш. Но е трудно да си го представиш. Нали?

Не се съмняваш в качествата ти на прилъстяване. И те са до време. Знаеш го, но не искаш да го видиш, защото боли. Естествено е.

Мислиш ли, че тези дето нямат твоята фигура, глава и възраст са нещастни в любовта и секса? Виждаш ли се как ти би била над 50, над 60 години? И твоето тяло не тъпче на място. Виждаш ли как главата ти започва да живее в спомена? ........

Така се борави в борбите на личностите. Всеки иска да знае по-добре от другия. Той или тя е над нивото на всички, другите са с носа под нивото на така ценното м(е)нение. Само аз стоя (едва) на пръсти в истината и внимавам да не се удавя в нея. Другите са кривчовци с криви крака. Криворазбраното ни дели, а сънят ни събира.

Дълбоко се спи без личности с памет за страстни тела, с остроумна интелигенция, с крехка възраст. Интензивен секс и пламтяща любов не са. Избор при избор и избор в неизбор никой не търси. Мир на душата без крива и права душа. Мир на духа без богат и беден дух. Мир на плътта без прилъстяваща плът и вехнеща кожа. Защо да не е така когато пак личности срещу личности стоят, готови за бойни дела? Би ли било възможно, въпреки съмността?