Търсенето не спира, въпреки че намирането не се постига.

Като 16 - 17-годишен младеж Шри Рамана Махарши в една смъртна медитация се е питал какво умира при умирането. Стигнал е до извода, че има усет за умиране на тялото, но духът или съзнанието не умира. Остава само това, което не може повече да се изважда - съзнанието.

Единственото действително при това преживяване е било присъствието на самосебието. Цялото му същество се е концетрирало върху самосебието. От тогава самосебието е останало до смъртта му централната точка на внимание. Идват мисли и идеи, отиват си, но самосебието дава основния тон на всяко действие. Дали се пише, чете, говори винаги вниманието е ‘обърнато‘ към самосебието (the self).

Шест седмици след това преживяване Рамана отива в града Тируваннамалай, лежащ в краката на свещената планина Арунáчала и умира от рак на горната част на лявата си ръка на 14.04.1950 в неговия ашрам, по негово желание в седнало положение без да каже последна дума.

Тялото му, в седнало положение, е изложено под голямия лингам в ашрама и се поддържа балсамирано и до ден днешен като се търка повечето пъти на ден със сол.

Шри Рамана Махарши никога не е получавал просветление, за да е след това наречен просветлен от непросветлени или от хора, мислещи се за просветлени. Той сам е казвал, че е един банан - това, което се вижда, не е това, каквото вижда. Това казва, че това каквото е Банана, не може сетивно да се преживее, нито да се мисли, нито да се постигне. Това, каквото е Съмността може само представно да се преживява като аз-съмност, но и тя по природа е това, каквото е Съмността.

Това каквото е Съмността не преживява Съмността. Съмност-Съмност няма представа от това, какво е Съмност- Съмност. И като не е различно не е нужно да се търси под вола теле. Търсенето не спира, въпреки че намирането не е започвало. Не се постига каквото е. ТО Е.

Няма разместване във време и пространство на това, каквото е Съмността и на това, каквото е аз-съмността по природа. Хора не влизат в това, каквото е. Такива никога не са излизали от това, каквото е, въпреки усета за раждане и умиране.
************
С раждането не се ражда това, каквото е. С умирането не умира това, каквото е. И между сетивното раждане и умиране на привидно роденото, е това, каквото е. Като не е различно не се случва нищо, защото и нищо не е започнало да се случва. Да не държим децата ни само за нещо временно. Те са това, каквото е Живота - без идване, без заминаване.
************
Привидни процеси има в представата за съзнание. Както съзнанието, така и всичко в него е празно, защото е във време, с време и до време. Само това е, каквото е Съзнание-Съзнание. Но и това е за това, каквото Е. Не може да се каже какво е Това Е. То е пред усета, по време на усета и след усета за съмност, но не се усеща от аз-съмността.
************
Абсолютното не става релативно и релативното не става абсолютно. Не е различно... В дълбокия сън не е различно и оставам това каквото е, без да запазя усетна представа за личност. В будно състояние по природа не е различно. Има временен усет за аз-съмност в света. В смъртта не е различно и оставам това, каквото е, без да запазя усетна представа за личност. И веднага има форма, тяло, но не тази, която съм била като А. и Б. и Г. Съзнанието никога не остава без телесност. Съществуването е в същия миг на мига на мига осъществено.
Съзнание съм через телесност, а не телесност със съзнание.
************
Усетната представа за съмност не може никога да липсва, защото тя никога не е прибавяна. Самата Съмност си представя да е аз-съмност в един свят, който е неен. Това е единствената заблуда на аз-съмността, разбираща се извън това, каквото е Съмност. И оттам мисълта, че мога да оправям мене и света. Само да искам и съм пъпа на света. Съмността не може да притежава Съмността. Съмността не оправя Съмността через аз-съмност. Каквото не е различно не е за оправяне.

В дълбокото спане аз-съмността няма място за шътане из Съмност-Съмност. В будно състояние е Съмност-Съмност, но Тя не се усеща сетивно. И птицата и дървото и звездата шъта, но човекът иска да ошъта не само себе си. Ако би било възможно той би обърнал и цялата Вселена така, че тя да пасне на настроенията му.

С усетните средства на представата за съмност не се открива каквото не е покрито. Това, каквото е Съмността никога не се е покривала, за да се открива.
************
Ако вярвам, че съм това, което приемам сетивно за истинско, е моята смърт. Има начало и има край на началото. Като се взимам за това, което мисля да съм или да не съм, раждам се и умирам след известно време. Мисля, че мога да се прераждам, че имам повечето битиета.
************
Няма човек, който да се преражда. Такъв никога не е умирал извън това, каквото е Живот и никога не е влизал прероден в това, каквото е Живот. Това, каквото е Живота не се ражда, за да умира и после да се преражда пак като Живот.

Подценяваме не само нашата природа, а и същата тази природа на децата ни! Няма стареещи тела със съзнание. Само нераждащо, неумиращо съзнание е через тела. Просветление е да се разбере, че съм съзнание через телесност, а не тяло със съзнание. Но и това е разбиране, а не това, каквото Е.
************
Човекът е само една форма, через която това, каквото е Съзнание, си представя като съзнание да е аз-съмност, която търси да разбере какво е това Съзнание.
ТЯ не се разбира, не се живее, не се просветлява, не се усеща сетивно. Каквото не е време, няма време. Съмност-Съмност няма нужда от про и контра, за да е това, каквото е - Е.
************
Това, каквото съм - Животът по самосебе си - никога няма да разбере какво е това, каквото е Живот. Представно Той се търси като живо, но не се намира като това, каквото не се е губило.

‘Аз и моя живот‘ е представата за това, каквото е Животът. Но Той не е в представата за живот. Това, каквото е Животът, няма представа за това, каквото е Живот.

Животът не знае, че е Живот и въпреки това е това, каквото е Живот. Животът не просветлява, не се просветлява, за да стане Живот. Каквото мисли да просветлява пак угасва и остава само това, каквото не може да се изрече.
************
Рама е пример за просветление, което е добито знание във времето и което изчезва с времето. Именно Рама е пълнил кошовете на учителя с диамантени пръстени като благодарност след всяко негово просветление. А учителя всеки път му е казвал: “I see you next time. Дó виждане.“

Като няма път от това, каквото е Просветление, няма и път към това, каквото е Просветление. Просветление е също една престава, че нещо просветлява с разбирането: “Като разбера, да съм това какво е, ставам Тó.“
Не мога да не съм Тó. Но това Тó няма понятие дали е или не е та камо ли да знае дали е просветлено или не. Просветлени и учени хора са въпросителни знаци. Със сигурност не са просветнали нито учени, независимо титлите им и авторитетното им представяне.

И въпреки това, и те по природа са това, каквото е. И това е утехата за страдащата аз-съмност. Не може да се изключи нещо или някой от това, каквото е Съмността. Не може да се включи нещо или някой в това, каквото е Съмността.
************
Ако питам: “Какво е Съмността?“ е самата Съмност, коята като привидна аз-съмност, търси да се убеди, че не може да не е. Самата Съмност се вижда като аз-съмност отделена от това, каквото е самата тя - Съмността, която нито се дели нито се прибавя.
************
Всеки син господен по природа е това, каквото е Господ. Това, каквото е Господ като син господен не разбира, че е това, каквото е Господ и въпреки това е Господ. Синът господен не разбира, че е това, каквото е - Господ-Господ.
************
Като разбера, че не мога да разбера това, каквото не трябва да разбера, за да е - както е, остава номиналното Съществуване. С това аз-съмността губи важността си, понеже тя никога не е и била.

Дори и да не разбера, че не съм това ‘аз в света‘, което си представя да е, остава номиналното Съществуване. Като е абсолютно Съществуване, без части и подделения, без ‘аз съм в него‘, ‘аз съм извън него‘, без сравнения и разлики остава това, каквото е - това, каквото не може повече да се манипулира.

И това е всяка нощ в дълбокото спане. И това е при умирането. Остава нещо, което не може повече да се манипулира от усетния аз. Остава непресъхващият извор, от който тече каквото не тече.

Това, каквото е Животът не се живее, но привидно Той живее това, каквото е представата му за живо. Живот-Живот е, но няма кой да излезне от него и каже какво е той.
************
Енергията нито спи нито е будна нито умира нито се ражда нито живее нито се просветлява. Тя не се упражнява, за да може да е това, каквото е Енергия. Няма кой да я упражнява, за да стане тя това, каквото е Енергия. Никой не се упражнява, за да стане това, каквото е - Енергия. Никой не е в състояние да я променя по качество и количество. Няма усетен някой, способен да я манипулира.

Енергия е това, каквото е - без Тя да има нужда от един усетен, непостоянен аз, който казва, че е или казва, че не е. Не може да не съм, но не съм този привиден аз, който казва: “аз и само аз“. Той по някога е тук, по някога го няма, по някога умира, по някога се ражда, по някога мисли да живее .............. и винаги го е страх да не изчезне. Но ако би знаел, че не е пристигал.... Има ли продължение на въпросите?
************
Не питай сърцето. И то може да лъже. Всичко каквото е празно, се лъже. Остани това, каквото е Сърце. Сърцето не пита Сърцето дали да вярва или да не вярва, за да остане Сърце.