петък, февруари 13, 2009

Един път се празнува числото 60

Идваме, но не влизаме. Домакините ни канят, но ние искаме да чакаме навън и последните поканени. Студено е, но не ни пречи. Замерване със снежни топки, смях, закачки ни топлят. Ето ги и закъснялите. Автострадата ги е отпуснала от бавно пълзящата колона към планините. Повечето от нас са със спортно оборудване. Случая дава и предлог за зимни развлечения в края на седмицата. Пистите и щедрото слънце зовят за надпреварване по склоновете.

Влизаме на куп и всеки вади от джоба си, от ръчната си чанта звънец. 60 звънчета се надпреварват с различни гласове. Кое по-светло от другото. 60 гласа ги придружават: Да ви е честито. Да е радост по пътя ви.

Тя и той празнуват двоен рожден ден. 120 години возят заедно на шейната. Настаняваме се. Топло и уютно е. На всякъде украсена като за карнавал. В такова време са раждани. Пък и Валентинов ден е пред нас. Празникът обещава да продължи.

Смутени, те бързат да се поднесе сухо шампанско със съблазняващи хапки. Мммм. Не скриваме, че ни допада аператива. Кристалните чаши се чукат една с друга за тяхно здраве. Пожелаваме лек попътен вятър за идващата есен... Есен?

Духът и душата не познават сезони, но виж за тялото е първата крачка към старостта, споделят те. Целувки, прегръдки, усмивки, шеги... Тя трябва да седне. Не може да стои дълго време права. Той е загубил стъпката на млад мъж. Между гостите виждам малко посивели глави. Неговата не прави изключение. И двамата се движат с предпочитание сред по-млади хора от тях. Нещо в тях не се променило. Все още вее пролетната бриза на май '68. И както ги познавам така и ще остане. Крачат с настоящето.

Преди няколко седмици я питах: как е иначе между тях. А тя се смее: Мислиш ли, че всичко спира като минат 59+? Не зная. За това не се говори със "стари хора". Най-приятно прекараното време е интимността им, ми казва тя без заобиколки. Имала крилат мъж до нея. Блазе ú.

Вместо подаръци събрахме пари за вноска с благотворна цел. Една тукашна ученичка има нужда от подкрепа. Родителите ú не могат да плащат допълнителни уроци по цигулка, а тя е много талантлива.

Трапезата, във формата на буквата П беше e осветена от свещници, декорирана със свежи, напъпели клонки. Печеното агнешко се полива от тукашно червено вино. Той цени местните продукти. Не липсваше и калифорнийско кабарне и мерло - Калифорния е мечтата ú, но страхът ú от дълги полети я държи далече от тамошната земя.

Преди да се сервира първия десерт, Н. изпълнява на пианото няколко от новите си композиции. А след втория десерт скеч, танц, песни, музика, диско... Дългата, забавна вечер завършва с полусухо шампанско, изтудено в снега, пито под дяволития поглед на небесните обитатели.

Какво си пожелаха ли? И по-нататък да не с(р)ещат миналото, да не мислят за бъдещото. Стигат им наличните авантюри.