В света на илюзията всичко може да се сбъдне. В крайна сметка всичко, което става, не става.
Колкото по-дълбоко се надвесвам в кладенеца, толкова повече се влюбвам в моя свят и вярвам никога да не го напусна. Но цената е висока. Като прегърна щастието, късмета, лекото, здравето, прегръщам и нещастието и некъсмета и тежкото и болестта. Съгласни ли сте с това задължително условие?
С късмет, с вълшебство и магия, с неразплитащо се оплитане в представите за извора на извора на извора, на извора, не се постига каквото стига от самосебе си.