неделя, февруари 01, 2009

... не става

Дори дълбокият сняг, послян върху планините не може да освети нощно-синьото небе над тях. Вечерта е ясна и студена. Навън не съм сама. Заварвам Луната и Венера на седянка. Едната разказва най-новата история от вечната ú връзка с Марс, а другата я слуша със стремящ се поглед към хоризонта. Луната скоро ще се скрие зад него. Пак няма да чуе края и на това любовно приключение.

Тя е единствената близка свидетелка на светските новини. Луната и Венера не губят пък нищо от новините на Слънчевата система. Последната пък не губи нищо от новините на Млечния път. Последния пък не губи нищо от новините на Вселената....

А аз, гледайки Луната и Венера, не губя нищо от новините нито на Вселената нито пък ...

Каквото не е вързано, не се развързва. Каквото не е събрано, не се събира. Каквото не е заедно, не се разтура. Каквото е, не става. Каквото става, не е.