Заблудите са многообразни

и те нямат начало, нямат край, защото по природа не са различни от това, което е. Понеже Е, е и заблуждение или незаблуждение.

Съзнанието като човек е в заблуда, вярвайки да може да се надмине и види какво е то по природа. Това е квадрата на кръга. Аз мога да спра да вярвам, че заблудите са реални, но заблудите не спират. Представите за това, което не е представа, и не тръгват. Цялата Вселена е представа да е това, което е пред представата Вселена.

... А що за най-чистата истина: самата истина не се знае. От нея има представа да е такава или такава или такава. Колкото глави толкова представи за истината. Но това, което е истината не се хваща, не се пуща. Истината не се прави. Истината не се добива. Тя е. И понеже истината не може да не е, има чувството за истина и неистина.

Ако истината ни се разкрива, трябва да сме извън истината, да сме различни от нея. А това не е възможно. Усетът за истина и неистина е различие, не е това, което е истината като такава. Истината не се разкрива и не ни се разкрива. Истината не принадлежи на никого, та камо ли на една религия. Истината не се купува, не се продава. Тя е. И никой не може да я знае!