Imagine

Слушам песента Imagine от и с John Lennon и не мога да спра да плача.
Сърцето плачи като гледам разрушението на дома ни Земя от нас самите.
Светът не би бил в неред, си представя той, ако всички ние сме в ред.

Не може да е само доброто.
Не може да е само Господ.
Не може да капе от небето само мед и мляко.

Злото не може да има устойчивост.
Доброто не може да има устойчивост.

Като този и този съзнанието преживява като непрекъснат поток представно живот.
Мога само като S. да прекъсна да вярвам, че мога да спра 'колелото на съдбата'.
И с мене то не се спира.
Предствата за злото не се спира. Представата за доброто не се спира. Представите за реалност са без устойчивост.

Господ не се спира. Дяловът не се спира. Господ-и-дялол е, каквото е.
Не мога да не съм. Раждам се. Смея се. Плача. Умирам. Не мога да не съм.

Imagine остава поне докато съзнанието се опитва като човек да схване какво е съзнанието.