" В гората сред хищниците оцеляват най-силните."

И най-силните оцеляват благодарение на тези, които ги следят и им се подчиняват. Който не е тих, когато шефът спи, не живее дълго сред маймуните. Който социално не се нагажда не продължава рода си.

Като кажа: не зная, казвам истината. Разумът "трябва да чака" докато има отговор: Зная или не зная. Знанието трябва първо да се усети като зная или незная.

Тези, които претендират да знаят, не знаят. Знание е, за да зная или незная усетно, като личност.

В същност винаги е Знание. Зная и незная са уравновесени. Иначе не би било каквото е.

Този, който разбира малко, разбира оптимално точно както този, който разбира много. За единя е малко. За другия е много, но е оптимално разбиране и за двамата.

Единят и другият са по природа самото Знание. От усетната разлика малко или много знание, не се мени нито количеството нито качеството на това, което е Знанието.

Разумът е способен "да се съгласи" с обстоятелството, че той не е това, което е Разумът. Това изменя ъгъла на виждане.

Акцептирам изведнъж и най-естествено, че ИМА по-знаещи и по-малко знаещи, макар че няма нито едните нито другите. Не е необходимост усетното знание или незнание, за да е Знание. Знанието е необходимост, за да ИМА по-знаещи и по-малко знаещи.

О, разум, признай си какво си в същност и се спаси, ти сам! Съгласи се, че си това, което си - Разумът или самото Знание или каквото и да е то.

Отърви се от заблудата си, че можеш да знаеш повече от това, което е самият Разум. Иначе оставаш роб на самия себе си. Оставаш да се печеш в страданието на невежеството си... и си смъртен.

За това не трябва време. Не трябва психо тренировки нито умни книги. За това не трябва помощ. То става без да става. Знание е. За това каквото става, става без да става. Знание е, за да знаеме и да не знаеме, че е Любовта.