Представи и илюзии за нещо, което е нито представа нито илюзия

"Нуждата не съществува във Вселената. Някой може да има нужда само ако желае определен резултат. Вселената не иска определен резултат. Вселената Е резултата." според Шри Сутрананда

Вселената или космическото съзнание е неизречененото "аз съм". С него няма определен обект, за да излезе на лице един резултат. Не се различава между "аз" и "съм нещо" като резултат. Субект и обект са едно цяло, без определение, без формулиране. Не се чувствува: аз и ти, Вселено. Азът съществува, но не казва още като резултат "аз съм Вселената." За да се каже: "Вселената Е резултата." има един аз, който нарича себе си и това, което съзерцава - именно резултата от съзерцаването - Вселената, тоест себе си.

Това, което е Живот, не се нуждае от резултат, за да си докаже, че е Живот. Опитът за реален резултат от взаимности не е Живота. Природата му е това, което е Живота. Пропастта на дуалността е само привидна.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


"Не само си представяме Бог с нужди, но и Бог, който може да се провали в това да ги удовлетвори." според Шри Сутрананда

Това изказване ме навежда и до многото хора, които се молят на Бога да им изпълни желания, да ги опрости, да ги надари, да им оправи живота и други нескромни молби има той да изпълнява.
Само човекът може да си позволи да проси от Бога, неговият служител, каквото му хрумне на ума.
Но Господ не дава, не взима, не пита, не отговаря. Той дори не знае, че е та камо ли да знае, че има един мизерен човек, който се мисли извън него, Господа.

Господът моли Господът да бъде той милостив към него Господа. Разумът мъдрец ли е?

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


"Създателя и творението не са едно" според Шри Сутрананда.

Има представата за създател и като той не може да съществува като едно самó нещо, има автоматично и представата за творение. Така двата компонента на дуалност са стабилни за известно време. Усетният създател и творението са аз-съзнателното творено от абсолютния Творец. Той не твори условно, за да е.

Това, което е природата на абсолютния Творец е същата природа на това, което е аз-съзнателното творено. Не е различно макар че има усет за дуалност. Без второ, няма първо. Тук спират определенията за това (макар че не се спира да се говори в предположения), което е нито еднобройно нито многобройно нито единно, нито неединно.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


.... "това Едно е Всичко което Е" според Шри Сутрананда
Условни понятия като на пример - едно, всичко, нищо - са недостатъчност. Това, което е, е достатъчно от самосебе си, То "не се побира" в рамките на формите и определенията. Недостатъчността не съществува, защото съществува.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


Колко разтоварващо е да се "разбере", че Господ не изисква от Господ. Няма за раздаване от Господ за Господ. Няма за вземане от Господ за Господ. Като няма второ от къде да е първото, за да се усеща делене и събиране?

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


"Аз отделям теб от Себе си" ми звучи по-скоро: аз отделям мене си от мене си. Като има едно аз то е второто аз в същност, което вижда от среща си друго аз. Станаха три аза.

Абсолютният аз няма един релативен аз, за да се различава. Представата за релативния аз има поне още един дериват - азът като обект. В същност това многоличие не е дори едноличие. Какво да се осъжда?

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


Оо, да! Най-доброто, което може да се случи на усетния аз, е да се провали. Но като не е дошъл от никъде, като не отива за никъде, дори провала му не е провал. Той в действителност не съществува. Каквото е обусловено, не е.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


"Познаването на правилата дава право да се игнорират другите, или да се прави опит да се променят другите, или просто да се елиминират тези, които не знаят правилата или пък не се съгласяват." Естествено е. Където има различаване, има и разлики.
Прилагането на тези правила е ежедневие за многознаещия незнаещ аз, който вижда навсякъде глупаци. Самият той е глупакът-оригинал, който се самокопира. Какво друго?

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


Абсолютният Знаещ не може да не знае, макар че не се знае. Дори да би имало втори абсолютен Знаещ, той не може да знае първият. Абсолютният Знаещ не се знае от усетния знаещ, който в същност е само абсолютното Знаещо, казвайки: аз знам. Или казвайки: Аз не знам.
Този, който казва: аз зная показва, че знае какво е: аз не зная. Този, който казва: аз не зная, показва, че знае какво е: аз зная. Но той не е абсолютния Знаещ, а само абсолютното Знаещо. Природата им не е различна. Знание е.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&


По-горният текс е събора на коментарите ми по постинга:
Десет илюзии на човешката раса