шарени представи за аз, его, самосебие, бог, реалност...

Tова, каквото е Илюзията не може да се знае със средствата на представата илюзия. Като има представа ‘аз съм света‘, има и представа илюзия.

Няма разлика между аз и его. Азът и егото са изрази, употребявани в представата на съзнанието, отнасящи се към това каквото е Азът.

Това, каквото е Самосебието (Себето) не може да се опознае със сетивните средства на представата за самосебие.

Нито егото изчезва, нито азът идва в дълбокия сън, защото каквото не е дошло, не може и да изчезне.

Реалността е нито там нито тук. Понятия нямат пространство и време!

Както и да разбираме това, каквото е Реалността, тя не се мени според истините на аз-съмността. Последната е само една умствена представа, която не може да предаде това, каквото е Самосебието.

Един общ източник е представата как той може да е безброен, но тя не е това каквото е Източникът. Представа е. Няма избор. Един път аз-съмността будна, се чувствува само усетно различно. Това, каквото е Самосебието не е усетно въприемчиво!

Каквото е вярно, е невярно и каквото е невярно е вярно. Както усетът ‘вярно‘ така и усетът ‘невярно‘ са празни, защото са понятия от време във време.

Не може да се говори, че природата на аз-съмността е Едно. Като не е две, не е и едно. За това, каквото е Самосебието се говори, но не може да се каже какво е То. Не възможно е да се описва каквото нито има времената на времето нито няма времената на времето!

Каквото е Бог не е нито ‘аз съм Бог‘, нито То е в мене, нито То е над мене. Безсилен опит, който веднага се разпада както всеки друг опит да се тълкува нещо, което по самосебе си Е.

Това, каквото е Самосебието не се достига через представата за самосебие нито пък через представата за един фиктивен аз, също и его наречен. Да обяснявам как е това каквото е Самосебието е като да влезна в Слънцето. После да се върна на земята и да разкажа как е там, в огъня му.

Кой е ние? Има някой, който говори за ние, за ум, за Останалото, възприето через Азът. Много народ и пак неуспех! Няма изказване, което би могло да има успех що се отнася това, каквото е Самосебието.

Никога не е било възможно да се опознае това, каквото е Самосебието. Този, който го казва, не знае, че той самия по природа е Самосебието. С обяснения не се обяснява това, каквото обяснява!

Това, каквото е Самосебие-Самосебие не е състояние на аз-съмността и То не е в нея. Природата на Самосебие-Самосебие не може да се знае релативно с усетната аз-съмност. Самосебие-Самосебие се знае абсолютно. То не може да не е!!!!!!

Като егото не е дошло, няма какво да се игнорира (да не се знае). Като представата аз-съмност не е цъфтяла, тя никога не може да дозрее.

Това, каквото е Освобождение не може да се освободи от представата за освобождение. По природа и представата за освобождение е това, каквото е Освобождение. В него няма аз-затворници за освобождение. От кого? За кого? От къде за къде? Безусловността не е роб на усетните условности на аз-съмността.

При вечното свободно Самосебие не може да се остане, защото никой не е заминавал от него. Това каквото е Самосебието не е нито свободно нито несвободно. То никога не подлежи на усетни изпитания, за да се изменя по качество или по количество. И вечно е понятие на време и пространство. Вечно идва от век. С него е и временно. Идва от време на време.

Има представа, че Безобвързаността е извора на усета обвързаност и на усета необвързаност, но и Безобвързаността е понятие, което нищо не казва за това, каквото Е-Е.