Да не загубя обичаното

Като обичам, се самообичам? Не е така! Сигурно!? ‘Сигурното‘ държи несигурността ми. Дава ми смелост. И тя до време.

С мене си имам и един аз-двойник. Обичам го лудо. Ако ми изчезне, изчезвам и аз. Имам всички причини на куп, да не го губя. Без мене обичащата (или обичащият), няма обичане на обичаното. Привидно различни сме, по същество неразлични. На пръв поглед не зная, че и двамата сме само представата за обичаното. "Погледни в дълбокото. То не свършва да ти говори без думи."

Действителният обичащ е абсолютен... присъствуващ. Той играе привидно сам със себе си на ‘търси ме‘, но не се намесва в усетната жоминка на тази представа-игра. В същност той съм аз. Привидно се крия като дуално аз, за да се търся привидно като ‘ти‘ облечено. "Тук аз се крия. Там ти ме търсиш, но по същност ти съм аз, защото няма втори извън мене. Грижа се да не се намеря через теб. Ако го сторя е край с мене. Искам да се намеря, да видя кой съм аз. За това и играя с мене. Намирането няма да се случи. Търсенето няма да спре. И това е моята печалба. Оставам без печелене, без губене."

Така е и с обичането. Аз те обичам. Ти ме обичаш. С обичта ми към тебе, се самообичам. Жизнето е за мене да се самообичам. Без тебе, не мога да съм или не мога да не съм. Без второ, няма първо. Не е различно.

Отбелязвам изрично, че и това е представа! Няма друго освен представа за това, каквото съм - абсолютният Обичащ! Не се явявам в привидната, съноподобната игра ‘на обичане и мразене.‘ Не зная що е тя. Началото ми не е за намиране. Края ми не е за стигане. Абсолютно зная що е обичане и мразене, но релативното преживяване не ме черни, не ме бели.

Моментът е обичане, без някой да обича. Моментът е мразене, без някой да мрази. Моментът е обичане, но няма кой да го изпитва. Без минало, не е бъдеще. Момент е. Обичане. Няма кой да обича. Момент е.
Мразене. Няма кой да мрази. Момент е.

Моментът е абсолютен. В него не може да има някой, който притежава представа омраза, обич и безбройните други. Неотминаващият момент е. Не е различно. Разликите ‘аз и ти‘ не правят разлика. Енергията не е различна макар че има различни форми. Няма някой за обичане или за мразене. Аз съм, за да си играя: ‘обичам и ако пък не, мразя.‘ Каквото отминава, не ме унищожава.

Явявам се ПРИВИДНО на самия мене си в най-различните форми:
"Ааа! И в това цвете съм красив(а).
И в тази планина съм силен(а).
И в тази професия съм прословут(а).
И в тази жена съм ухажван.
И в този мъж съм желан.
И в тази кола съм бърз.
И в този затворник съм мразен.
И в тази война съм герой без героизъм.
И в тази представа не се намерих.
И в тази обич не се затрих.
И в тази загуба не загубих.
И в тази приказка не учавствувах. И в тази история не оставих следи.
И тази епоха не ме разгада.
И в този живот не си спомням какво съм в същност.
И в забравянето на случката не се забравям.
И в този спор не съм прибит.
И в тази сватба не се сватосах.
И в този развод не се разведох. И в това дете не се познавам.
И в това учене не се научих.
И това незнание не ме прави незнаещ.
И в това село не живея.
И в ада не горя.
И в небесата не съм свят.
И в това пътуване не липсвах.
И в това откритие не съм за откриване.
И с тези приятели не се сприятелих.
И с тези врагове не враждувам.
И в тази мизерия не съм мизерен. И в това богатство не забогатях. И в това умиране не умирам.
И в това раждане не дойдох.
И тази вяра не ме лъже.
И тази истина не казва кой съм аз.
И тази лъжа не ме скъсява.
И в това име не се разпознавам. И в тази река не се удавих.
И в това незнание се зная.
И в този свят не престигнах.
И в тази Вселената не творя.
И в тази черна дупка не влизам. И тази и тази и тази.....
В сън, сън не ме люлее.
В будност, не съм буден."