“основани на неосъзнатото“

Самото неосъзнато е неосъзнаващият, който неосъзнава неосъзнаваното. Това, каквото е, неосъзнава, дали е или не. То неосъзнава дали има усетно неосъзнато-аз или осъзнато-аз.
Неосъзнатото аз става дори при заспиването по естествен начин осъзнато аз. После аз-съзнанието е в състоянието на взиманото за истина аз, след което няма повече аз-усет. Не може да се каже какво е в дълбокото спане. А то е това каквото Е.

Мисля, че мене ме боли като ми скубят косите, но като цветето не вика: “Боли. Спри да ме скубиш!“ не вярвам, че правя лошо като го късъм лист по лист. Усетът е болка за цялата Вселена, но това, каквото е Вселената по природа не е различно от това, каквото е по естество Вселената.
Без усет няма изпитание за разлики. И това прави възможно да има усетно изпитание за насилие и останалите предрасъдъци на разума.