Като съм свързан с някой на дълбоко ниво, съм в космическото съзнание на знание и единост с този, който иначи виждам за отделен от мен. В състоянието съм на ‘аз съм‘.
Аз-съмността може след това да каже, че не е била разделена от това, което е изпитала. Била е в нирвана. Била е безусловно щастлива. Била е във връзка с всичко и с всички. Била е в самади и сега е пак при нас и ни разказва възхитено какво е изпитала - била е в рая.
И като е било така хубаво се насилва да е в самади с аза както е била в самади без аза. Несъзнателният аз иска да се усеща като в самади, горещо иска да се усеща като съзнателният аз в света на ‘аз съм‘.
Тези двете изпитателни аз-състояния, разбрани като отделни явления, разбрани като представа са нестабилни. Само това, каквото Е, е стабилно и независимо от усетните състояния на един аз.
Въпросът е дали съм тези несигурни аз-състояния или съм това, каквото привидно изпитва тези състояния? Или съм това, каквото е както е?