Цената е висока.

В света на илюзията всичко може да се сбъдне. В крайна сметка всичко, което става, не става.

Колкото по-дълбоко се надвесвам в кладенеца, толкова повече се влюбвам в моя свят и вярвам никога да не го напусна. Но цената е висока. Като прегърна щастието, късмета, лекото, здравето, прегръщам и нещастието и некъсмета и тежкото и болестта. Съгласни ли сте с това задължително условие?

С вяра в късмет, с вълшебство и магия, с неразплитащо се оплитане в представите за извора на извора на извора, не се постига каквото стига от самосебе си.

Като съм дошла с раждането ми, не съм дошла. Като си отидя с умирането ми, не си отивам. Между двете преживявания нито идвам от някъде, нито отивам на някъде.

В усета тук и сега не съм тук и сега, защото не мога да не съм.Тук и сега изискват един аз, който се мисли да се движи от едно минало, което минава през едно настояще, за да стигне едно бъдеще - една незавършваща илюзия на съзнанието, облечено като човек.

Моментът не идва, не минава, не отминава. Усетът за идване, минаване, отминаване прави илюзията за време и пространство.