Хората стъпват в облаците, но кой да стъпва за тях по земята?

“просто единственото, което трябва е приятели, организация, разпределение, взаимопомощ, творческа мисъл, любов, подкрепа и най-дефицитната "стока" - положително мислене.“ Цитат от В.В.

Пак изброими условия, за да е уравновесен света, благодарение на добрия, пораснал човек. Пак предположения, че без благо-родника, светът не е уравновесен. А кой го разклаща в основите му? Маймуните и дърветата или кой? ....

Като че ли интуиция, креативност, любов, не са нещо естествено, а трябва да се търсят в часовете на терапевти.

“Най-дефицитната стока“ - положителното мислене не оправя каквото не е за оправяне. С него се предлага нещо, което не е вече на мода. То прави хората още по-болни и объркани. Ампутира се един крак, за да се куца само на един. И се мисли, че съзнанието е прихитрено.

С такова едностранно разбиране се жизо-френират кандидатите за лечение. Кой знае що е Живот, за да се осмелява да ликува Живота? Кой си позволява да добавя и да изхвърля нещо от това, каквото е Живот, макар че в него не се влиза, не се излиза? Човешката надменност няма граници!

Има достатъчно информативни източници за терапии, които са актуални днес в света. Но и те с празно не изпълват празното.

Хората стъпват в облаците, но кой да стъпва за тях по земята?
Щастието им е или извън тях или в тях. Не дай, боже, да са самото Щастие. Стремят се да са ТО, но и умират от страх да са ТО. Кой тогава да изпитва щастие без тях? Слепи са, че са ТО и неподлежащи на смъртта. Лекувай, човече, каквото не е за лекуване!