неделя, юни 07, 2009

Времената на времето

До Самосебието не се достига нито пък то се надминава от самосебе си, за да се види какво е То. Самата дума ‘Самосебие‘е представа за Самосебие. Самото разбиране е представа какво би могло да е това, каквото се нарича Самосебие.
******************

Няма усетна аз-съмност в това, каквото е Действителност. Коя усетна съмност може да прикрачи прага на това, каквото е Действителност, да се огледа в нея, да си хареса нещо от нея, да го мушне в пазвата си и да я напусне през друг праг?
******************

Като няма врати, прозорци, стени и покрив, кой да влиза или да излиза от нещо, което не е къща?
В такова нещо, което не е къща, нито се влиза като син господен нито се излиза като Христос. ТО Е.

На кръст не се качва.
От него не се слига.
Каквото е - е както е.
Недошло,ТО неотминава.
******************

Възкръства се и се остава закован на кръстта - хоризонталното незнание ‘аз съм света‘, вертикалното знание ‘аз съм‘, кръстосани в центъра на усетното възприятие ‘аз‘.

По природа, това както е кръстта, не е различно от това, каквото е Кръстта. Е. РАЗЛИКИТЕ НЕ ПРАВЯТ РАЗЛИКА.
******************

За да има представа за ‘ние‘, има едно усетно аз, което си преставя по-нататък ‘вие‘, ‘ние‘. Първо с усетната аз-съмност, има сетивно възприемане на разум, чувства, понятия за един свят, в който съм аз - голямият творец на Вселената.

Този ‘аз във Вселената‘ не стига да открие това, каквото е Азът. Това, каквото е Азът няма понятие от самосебе си нито представа за Аз.

Първо трябва да има усет за ‘аз‘, за да има представа за това, каквото е Аз, но този усетен аз не може да усеща това, каквото е Азът, който неподлежи на усетност.

Няма усетна памет какво е било това, каквото е Съзнание и няма усетна престава като какво То ще бъде. С усетна памет има спомен от раждане до смърт, но не какво е било преди и какво ще бъде след това. В спомена това, каквото е не си се спомня, но се знае абсолютно. В забравянето това, каквото е, не се забравя, но се знае абсолютно.
******************

Его е друга дума за азът. ‘Аз‘, ‘аз съм‘, ‘аз съм света‘ са аз-форми на представата аз-съзнание. Егото или азът не е различно по природа от това, каквото е Азът. Като представата за Аз по природа не е различна от това, каквото е Азът, усетните разлики не правят разлика. Остава неделимо. Няма усетност като такава, да дели с трайност във време. За това каквото е Абсолютността се говори като възможност, но няма валидно изказване по това, каквото Е.
******************

В представата съзнание може всичко да се изучава, да се доказва, да се гради и руши, но представата няма представа за това, каквото Е. Тя не би могла да каже каквото е това, каквото Е. Безспорно е, че Е.

Разумът стига до граници, които не може да примине. Те го разграничават... и повече не е за мислене, за говорене, за обяснения и спорове. Всички пътища на представата съзнание водят до безпътност. Не е различно. Времената на времето не са каквото разума обещава да са.

Спокойно и наблюдавай. И без мен Животът тече, без да тече!