Има едно творение, има едно Съществуване, има нас. Много народ има!
Понеже е това, каквото е Съществуване, има привидна предства за съществуване. И съмността твори привидно своя свят, с наивната надежда да се намери в него. Тя ни е подарък от това, каквото е Съществуването.
Това, каквото е Съществуването не прави на самото себе си подарък нито пък познава усетно усетна съмност да я дарява със съществуване. Привидно това, каквото е Съществуването подарява на самото себе си представата си за съществуване?!?!?! Съществуването подарява Съществуването. Съществуване-Съществуване е. Какво има да се подарява на кого и по каква причина?
Това е тя представата. Не държи каквото обещава. Каквото не е различно, не познава това, каквото не е различно. Извън него е само самолъжа и самоизмама, тоест съществуващо само в разума на привидната съмност. А каквото съществува, несъществува.