Поритнатият камък

Представата е, че има представа за това, каквото е Съзнание. То си представя привидно да е съзнание, което неспирно търси да разбере какво е това, каквото е Съзнание.

Това, каквото е Съзнание и ‘като съзнание‘ е различно. Природата на това, което е ‘като съзнание‘ не е различно от това, каквото е Съзнание. Съзнание-Съзнание е. Няма аз-съмност да съществува и каже какво е Съзнание-Съзнание.

Представа за съзнание е цялата Вселена и всяка Вселена. И понеже съм това, каквото е Съзнание, като аз-съзнание-човек съм и Вселената. Човекът не е съзнание. Съзнание не е човек. Съзнание може привидно да има количества, но съзнание няма качества.

Съзнанието е винаги перфектно, независимо дали тук се изпитва като едноклетка или там се изпитва като най-ограниченият човек. Усетът за съзнание с количествени изменения не изменя това, каквото е Съзнание. То не става повече или по-малко, по-добро или по-лошо. Само това е, както Е.

Съзнанието не може да се упражнява да стане добро Съзнание, защото до сега е било насилствено Съзнание. Като няма тук Съзнание, там човек, няма и човек, който би могъл да се намеси в това, каквото е Съзнание и да го насили то да се измени по неговите планове.

Дори като обирам еделвайсите на цяла алпийска ливадка и после ми хрумне да ги хвърля в потока, защото ме хваща шубето да съм направила нещо лошо, е изпитание на съзнанието через това тяло, дали това би било това, каквото е Съзнание.

Понеже изпитанието е аз-усетно, има чувство за лошо и добро, за редно и нередно. Това, каквото е Съзнание няма усетни понятия какво се въргаля усетно и аз-привидно из релативната представа за съзнание.

Но кой казва дали е насилие като експлоадира една звезда и с нея погиват всичките ú планети с живот по тях? Крещи ли тогава релативният разум: “Спрете унищожаването на живот! Това е насилие. Спрете Съзнанието да търси Съзнание!“ Отсъствува ли разумът щом азът потъне там от където никога не е правил опит да изплува? Кой да врещи, въоражен със синя сирена, из Вселената? За какво!

Това, каквото е Съзнание не може да се насили с каквато и да е представа за съзнание. Колкото и да боли, поритнатият камък не е това, каквото е Съзнание. Откъснатото цвете е като откъснат човек.

Ако се взимам за човек с начало и край, е страдание за мене докато умра, а после пък страданието на другите продължава, защото умирането е пред тях.

Ако се взимам за това, каквото съм по същество - това, каквото е Човекът, аз-усетът е болка от насилие, но аз не съм в болката, не съм в насилието, не съм в опитото тяло, не съм в разрушеното здраве. Те започват с мен и най-късно с усета за умиране, имат край, но като такива не спират. Через друго тяло пак и пак се усеща болка, но тази не съм това, каквото съм.

Не съм в изпитанието съзнание. То започва с раждането ми, със събуждането ми, завършва със заспиването, със смъртта ми, но представата за съзнание по природа не е различно от това, каквото е Съзнание^

Съзнание не насилва Съзнание въпреки че аз-усетът да казва, че не е така. Съзнание не къса цветя, не коли хора, не измъчва живото, въпреки че усетът казва, че не е така. Нито с добро дело нито с лошо деяние може да се направи добро или да се увреди на това, каквото е Съзнание. Няма работа за разума, но той не остава без работа. Професионален търсач е на това, каквото е Съзнание.

Съзнание не разбира Съзнание и въпреки това е Съзнание. Но кой може да каже какво е то, като няма понятия за това, каквото се нарича Съзнание?