“Анализите са за науката и изследванията“

Всичко каквото се случва в представата за съзнание, не е това, каквото е Съзнание и То самото не е в представата си за съзнание. Последната е усетна история на съзнание с време, във време и до време. Анализи, наука, изследвания, упражнения за духовен живот, опити да се живее духовно принадлежат в дуалната област на представата съзнание через съмността. Те са празни опити на аз-съзнанието да усети, да докосне, да разбере какво е това, каквото е Съзнание - нещо, което нито идва нито отминава, но усетно не се преживява. Това е естествено.

Търсенето через усетната съмност да се разбере какво е това Съзнание не спира, но може да се спре да се вярва, че съм една съмност в това каквото е Съмността или пък извън нея.

По природа това, което е съмност не е различно от това, каквото е Съмността. Това съм каквото е Съмността, но усетно не съм в нея нито пък тя може да е в усетната съмност. Съмността не е започвала да търси Съмност и няма спиране на Съмността да търси Съмност.

Като не мога да съм друго освен съзнание и через формата S., се питам: Какво да правя сега? Духовен растеж или анализиране? Не се насилвай!

Отговорът ще дойде както винаги от самосебе си. Представата за съмност няма избор. Това каквото е Съмността - няма избор. Не е за разкайване. За разтоварване е. Това, каквото съм - си остава. Само притурките, прибавени безуспешно от съмността изгарят, защото не са били и подпалвани.