Изисква ли се смелост за живот?

Въпросът не е поставен от една паричка в райграса нито от един осемхилядник. Те живеят без да изискват от живота смелост за живот. Кой е по-мъдър? Този, който се крие зад въпроса или лястовицата на жицата, която не се грижи дали идващата есен ще отлети на юг.

Ако гледам с очите на човек, виждам само илюзията ми за живот. За мене това е действителността, която виждам, усещам. Другите не ми помагат. Не ме оценяват. Аз без тях не мога да продължа борбата ден за ден. Това, което е ‘моя истина‘, е истината.

В момента тя определено не ми харесва! Трябва да я поправям. Ако не успея, ще я полея пак с домашна ракия. Може пък и да отида до Прага да забравя неуспеха ми от миналата седмица. Може пък за разхлабване да скоча в едно забранено легло за два, три часа. И душата ми в него ще излея. Друг да пере мръсното ми бельо. Броя парите. Стигат и за един сниф. Аааа. Да се почувствувам пак един дух, без тяло, без аз, без спомен за тебе, за мене......... За утре набрах пак достатъчно смелост да опитам да живея с успех. Но утре е късно. То носи в себе си пак неуспех.

С такива късогледи разсъждения не постигам целта да живея със смелост. Кой иска от мене смелост за моя живот? Все има един около мене, който чака да вадя кестените от огъня за него с моя живот.

Кой се предлага да живее смело за мен? Доброволни кандидати няма. Те са заангажирани със своя си живот без смелост. Ако назнача някой да води със смелост моя живот, никой не би се хванал на тази служба. Безценна е. В пари не се измерва.

Иска ли животът да съм смела спрямо мене? Не съм чувала живота да се интересува за мене, тази, която го гради за сигурно рушене. Ако не днес, то утре или като зазвънят погребалните камбани се изпарява с мене и това, което наричам ‘моя живот‘.

Условие ли е смелост за живот? От кога има живот? Брой! Не можеш. Живот има преди и преди и преди.... Губи се в тъмницата на незнанието. Със смели хора и без смели хорица, тече каквото не тече. То не спира с мъртвите при мъртвите.

Условие ли е обич за смелост в живота? Още едно условие, за да се живее. “Ако ме обича, съм смела за живот. Ако ме напусне с обичта си в джоба, загубена съм в живот без смелост и смисъл.“ И в това заключение има интелигентност, на която е способен само човек - сам обявил се за най-интелигентното животно между животните.

Обич, тя носи ли смелост на живота? С мене изниква и понятието обич. С мене то гасне всяка нощ. Как да носи обич смелост в живота ми, като аз самата съм предмет на обич?

“Аз, предмет на обич? Не! Аз съм субекта, който дава обич на предмета ми - моята обич във веки векови било то към мъж, куче, дете, пиле, нива, бижута, пари. А като приемам обич, какво съм? Това, което не искам да съм - предмет за обич във веки векови. Май разлика не виждам.“ Започва да става трудно и още по-трудно и и и .... търся. Не мога да спра да търся отговор за разлики, които изведнъж не играят играта ‘Ние сме различни‘.

Като се гледа през погледа на съзнанието. И въпросът: Изисква ли се смелост да живея? звучи повече на оммммммммм, за да не се избухне в смях, което не би било също лошо.

Ако би се изисквало от нещо или от някой смелост за живот, не бих могла да съм каквото съм - самият Живот. В това, каквото е Живот няма място за усетна смелост на аз-съмността. Представата за живот във време не е това, каквото е Животът - никога засегнат от понятията във време. Животът няма нито нужда от смелост, нито пък има липса за смелост, за да е това, каквото не може да не е - Живот.

Животът не се страхува от Живота. Как да го стори като е само Живот? Животът не се насърчава със смелост, за да остане Живот. Животът не плаши самия себе си - Живота. Това, което си представям като живот, по природа е това, каквото е Живот. Това, каквото е Живот, не може да е нещо друго освен Живот.

Усетно се гледа през очите на човек. В същност се гледа през погледа на съзнанието. Той няма различните бои на очите макар че има различни бои за рисуване на привидния живот, който по естество не е различен от самия Живот. В цялата Вселена не се намира някой да каже какво е Той. Дори Вселената не би могла да каже какво е това - Животът.

Да имам смелост да живея или да нямам смелост да живея са временни усети за това, каквото е Живот. Смелост за живот? Едно с време опразнено понятие като всяко друго, което не може да каже, какво е това Смелост за живот, какво е това Живот.

Голямо облекчение е за това, което мисли да му трябва смелост и обич за живот. Само това е, каквото е Живот - винаги à jour, винаги осъществен, винаги неопетнен от нищо неказващите дуални понятия.

‘Просветление‘ е да се акцептира, че с това тяло се губи усета за ‘смелост живот‘ (дори и нощ за нощ!) и остава това, каквото нито се печели нито се губи - Животът. Но в него не се влиза с маскарада на аз-съмността, която и никога не е излизала от това, каквото Е.

Представа за живот - горд аз - вземи пример от това, каквото е Живота, защото не си друго по природа като това, каквото е Живота. Със страх и без страх оставаш това, каквото е Живота. Който и готвач със смелост да настоява, че може да го вари, да го пече, Животът не се мени.