“Бог не играе на зарове с Космоса!“,

защото това каквото е Бог не знае релативно, че съществува един Космос. Космосът също не може да си представи какво е това, каквото е Бог. Без второ, няма първо. А като няма първо, .........................

Ако това, каквото е Бог би започнало една игра с Космоса, Бог би станал нещо релативно и пак би трябвало да се търси нещо, което да е абсолютно, за да може да има представа за релативно станалия Бог. И това изказване може да се хвърли в коша за боклук. Не издържа изпита.

Това, каквото Е-Е стои винаги в центъра на интереса, независимо дали наука или духовност. Съзнанието търси да намери какво е това, каквото е Съзнание. То не е мързеливо нито в науката нито в духовността.

Който е против, знае какво е ‘за‘ и се бори против това ‘против‘, за да защитава това ‘за‘. Борба да не се загуби какво не е било - дуалност на аз-съмността. Или пък и борба на съзнанието да знае какво е това Съзнание.

Това, каквото е Създателят, си представя привидно да създава. Усетно създаденото е ‘създател създава създаваното‘. Природата му е това, каквото е Създателя - Създател-Създател. Може ли да се говори по това, каквото не може да се изговори? Може, но с никоя дума не се изговаря.

За да се описва това, каквото е Създател-Създател, трябва един усетен ‘създател създава създаваното‘, което в никакъв случай не може да опише това, каквото Е.

Това, каквото е Бог е всемощие. То е неговото безмощие. Преди да има усет за бог, не може да се избира да съм бог или да не съм бог. А усетната представа за бог не може да избира да е това, каквото е Бог или не.

Това, каквото е Бог не твори Бог. Представата му за бог, също не твори това каквото е Бог. С представи това, каквото е Бог не се размножава. Нито пък от есенцията на това, каквото е Бог се отнема за представите му за бог. Като няма вход в тази игра, няма и изход от нея.

Всяка теория е опит на съзнанието да разбере това, каквото не е за разбира с разбиране или с неразбиране. И така ще си остане. Това, каквото е Бог не може да се надмине, за да види какво е То.

Като няма кой да повдига това, каквото е Бог, то няма и нещо за повдигане. Без второ няма първо!!! Остава само чесането на езиците за мощност и немощност на това, каквото би било Бог.

Като в представата за това, каквото е Човекът всичко е възможно, защото невъзможно, може да се говори и за еволюция на съзнанието. Това не пречи, защото представата не изменя нито по количество нито по качество това, каквото е Човекът или Бог или ...

Който мисли да е човек, извън това каквото е Човек, говори за начало, последван от един край; за раждане и умирането на зароденото.

Как може Земята да се приема като нещо отделно и специално извън Космоса или дори в него? Само това, каквото ЗНАЕ, знае, че не може да не се знае. Ученото (учен учи изученото.) със знание и без знание не може да знае това, каквото знае, че не може да не знае.

Това, каквото е Живота не е това, което е представата му да е живо. Това, каквото е Живота нито има люлка нито няма люлка и е Живот. Усетът за живо му трябва люлка, почва, основа, защото е това, каквото е Живот, облечено като живо гниещо месо или дървесина или... По природа живото не е различно от това, каквото е Животът. И тази представа отива на бунището, но като няма какво да се прибавя, няма и какво да се изхвърля. Бунището не съществува.

Деца на Светлината ли сме или сме това, каквото е самата Светлина? Представата за светлина не може да е дете на това, каквото е Светлина. Това, каквото е Светлина не се разможава със светлинки-деца. Тя не свети и не прави или прави, за да е това, каквото е - Светлина. Не е за страх. И това е представа за това, каквото не се изрича. Какво облекчение за ума!!! Разтоварване на аз-съмността, която не е от никого товарина!!! Няма място, няма време за това, каквото нито идва от път, нито се прибира от път.

Съзнанието через форма не е подобно на друго съзнание. Без второ, няма първо. Процеси се усещат подобни, но като няма в действителност различие няма процеси и подобни такива.

Началото не е дошло с начало. Как да има край? Границата на усетното възприемане наричаме ‘начало‘. Няма релативен спомен, за да кажиме какво е пред началото.

И хаотично движещите се кварки са съзнателна форма. Съзнанието се изпитва и като украшение или като графит или като камък. Всеки опит не може да каже какво е това, каквото е Опитът като такъв. ТО само се пази от самото ТО. Лудост е релативно да си представям да зная, че съм, като абсолютно зная, че не мога да не съм. Хубава представа в която не съм!!!!

Като кажа Живот и Неживот, не казвам в същност нищо що се отнася това, каквото е. Те не са нито заедно нито едновременни явления. Пак паднах в клопката на различието и се опитвам от него да правя неразличие. Естествено е.

Еднаквото е най-ниската степен на сравнение. Еднакво, по-еднакво, най-еднакво. Това, каквото е, няма второ, за да е първо. Сравнение на аз-съзнанието не може да изрази това, каквото не е нито за сравняване нито за несравняване.

Учените знаят всичко, но по-голямото от всичко не могат да знаят по стечение на обстоятелствата. В представата може да се натрупва количество, но това, каквото е, не се натрупва. То никога не е разтрупвано, за да се натрупва в склад за лоши времена.

Да се говори за едноклетка или слон е забавно за съзнанието, но то винаги пада в клопката на лъжите си. Няма негово изказване, което би могло да каже каквото то не може да си каже! Това, каквото е Истината е непрекъснато разбулена, но си вижда само булото ú.

Това, каквото е Човекът като такъв не е в представата за човек. Човек никога не е излизъл със смърт от това, каквото е Човек, защото човек никога не е влизал с раждане в това, каквото е Човек. Човеци няма, но аз-съзнанието через човек си представя да е това, каквото е Съзнание. Безуспешност и на тази реакция на една акция, която никога не е била. И пак остава ТО.

Представата за господ - човекът - си представя от своя страна, че е създаден от господ. Прав е. Първият аз-господ е създал ‘аз-човека в света‘, но къде е тяхната действителност? Може ли една представа да е действителна или само този, който си представя, е действителен, без начало и без край?

Аз-господ не е спрял с изработката на Ева, тоест с ‘аз-съм‘. Това би било невъзможно. Това, каквото е тоталността, е природата на аз-господ, аз-дух, аз- син. Това, каквото е троицата, Е, защото не липсва един от тези три елемента на осъществяването ú.

Еволюцията не доказва как е каквото е. Еволюцията не е качество, а количество на аз-съзнанието, което не казва нищо що се отнася качеството на това, каквото Е. Природата ú е самото това, каквото Е. Как да се говори за Абсолютността? Тя не се показва в усетния свят, но е и това, каквото е усетния свят.

Всяка сутрин като се събудя, се ражда и Вселената с мене. Без усетната аз-съмност Вселената не съществува. Тя е продукт на представата за действителност във време и пространство. Каквото съществува, не съществува. ‘Вечно‘ е също понятие на аз-съзнанието и не може да каже нещо по това, каквото не се нарича.

Голямият Взрив същестува само като представа, но не може да се каже какво <span style="font-weight:bold;">привидно си се го представя. Няма нито Взрив нито преди Взрив нито след него. Моментът не може да е преди и след това. Което сетивно се чувствува и мисли, не може да е това, каквото привидно чувствува и мисли. Няма кой да се чувствува и мисли. Тоталността нито се чувствува нито се мисли. Тоталността е както е.

Това, каквото е Господ каза в представата си: “Аз съм господ“. И виж с тази представа се ражда друга такава. Взрив е да кажа: “Аз съм господ“. Творецът съм на световете зад световете. Но твореното (Творящият твори творението.) не е това, каквото е Творецът. Той никога не е в твореното. Нито пък твореното е в Твореца. Защо така? Като не е втори, няма първо. Природата на Твореното не е различно от природата на това, каквото е Твореця. Няма нито Творец нито творено. ..................................

Усетно твореното не понася да е в това, каквото е Творецът. Невъзможно е!!! Различното (Различаващият различава различаемото.) не може да е това, каквото е Безразличността и същевременно да запази усета си за разлики.

Безразличността няма нужда от подход как да бъде, как да стане, за да е това, каквото е Тя.

Пред това, каквото е Безкрайността няма нещо, което би могло да изглежда нищожно или огромно в сравнение с Безкрайността. ТЯ няма понятия за малко и голямо, за по-красиво и за по-грозно. Тя не се тегли нито в количества нито се мери по качество.

Какво безкрайната Вселена така и крайната Вселена са изобретения на аз-съзнанието, които понятия не менят това, каквото Е.

Колко е лесно да съм това, каквото не мога да не съм!!!!! Прекрасно е!!!!!! С която и родина съм това, каквото е Безродиността. С който и да е дом, съм това, каквото е Бездомността. С всеки нюанс на любов съм това, каквото е Любовта. Със знанието или незнанието на която и да е наука, съм това, каквото е Знанието. С вярата или невярата на която и да е религия съм това, каквото е Господ. Через която и да е форма, съм това, каквото е Съзнание. ........................ J'adore!