Мога? Не мога? Или... мога ли и да не мога?

На 7 г. не мога да се дипломирам в университета.

На 50 г. не мога да летя към Луната.

На 60 г. не мога да скачам високо.

На 70 г. не мога да завърша трето образование, но ИСКАМ. И завиждам, че не мога като искам. ‘Не мога‘ ме съпровожда, но моля, да не се казва на висок глас!

Има слогани при упражняването на съзнанието МИ като на пример: Искам да мога. Искам да не искам да не го искам.

Долу с долното ‘Неискам‘! Да живее само победата на искам! Само искам да е! Победих ‘неискам‘. На бунището с него! Да го освиркаме яко, този негодник!

Всеки житейски период има своето ‘мога‘ и ‘не мога‘. Няма миг без ‘мога‘ и ‘не мога‘. Това за успокоение на всички, които мислят, че са нули и някой оправен човек би ги оправил. Оправените хора също могат и немогат. Също са нули. За това се чака и от едните и от другите да дойде господ да помага. Но този малък господ е самият чакащ, а той като не може, как да може да помогне на чакащия?

Това каквото е Господ никога няма да дойде, защото никога не е заминавал на някъде.

Без искане на неискане, няма неискане.

Искане и неискане е празно, защото са във време и се изпаряват с него.

Всичко е така релативно, неустойчиво, ако се погледне от страни.

Искане и неискане не могат да се разделят. Представата идва винаги по чифт. Това е природата на ‘аз си представям‘.

С божия помощ също нищо не става. Бог-Всесилният няма воля да иска или да не иска. Индивидуалната аз-съмност няма средствата да иска или да не иска. Не е случайност!! Случайността е също в рамките на сетивното.

Индивидуалната личност се натиска да прави всичко с помощта на бога. Признава ли немощността си? Каквото господ каже, се сторва от личността! С божия помощ улучвам целта.

Интелигентни, умни, образовани хора, смятайки се с име и титла за нещо повече от Сульо и Пульо вярват все още на бабени деветини. С този концепт безпомощни дават помощ на други безпомощни и се срещат безпомощно при учители по духовност. Това не е ли недиректно признаване за края на незнанието, загубено в тунела на слепостта?

Индивидуалната личност не може никога да манипулира това, каквото е природата на личността. А това, каквото е природата на личността не може никога да знае, че има нещо като личност, чакаща от нея помощ.

И нещо на кратко:

На зрели лета:
Уф. Каква борба!? Мога!!!
Под нога “немога“.©

Немога? Мога?
Несигурна бедата.
Зрялост не дари. ©

“Порабатихме.“
Убеждава с надежда.
Нищо не върви. ©

Проверка с верка!
“Мога“, “Немога“ са мен.
Инсулт за сън-аз. ©

Пребих “Немога“.
Стигнах да кажа: Мога!
Убих част от мен. Ура! ©